Клоунът

Някой много мъдър човек (за съжаление не знам кой ) е казал: " Не е приятел този, който ти бърше сълзите а този, който не те кара да плачеш."
Ако следваме тази логика, то клоуните са ни най- добрите приятели. Започнали своят живот от трупите на Комедия дел Арте, днес от клоуните се очаква единствено да носят радост.
Но различните хора се радват на различни емоции. Някои изпитват удоволствие от тъгата и когато очите им се напълнят със сълзи, душата им изпада в екстаз. Повечето от нас свързват сълзите с нещастието, но клоуните превеждат сълзите в думи, които сърцето не може да изрече. Сълзите измиват грима от лицата ни и показват, че под дебелите слоеве грим, всъщност сме хора. Зад смешните дрешки и нарисувана усмивка стои една човешка съдба. Трябва да погледнеш зад грима, право в очите, те разказват цяла история... може би твоята.

Гуидо

Годината е 1797, поредният мрачен февруарски ден. Гуидо млад и находчив човек, син на потомствени търговци, трескаво се приготвя за ежегодният карнавал, но неописуемо безпокойство блокира мускулите на младото му тяло.  Наполеон вече втора година триумфира из цяла Европа и е въпрос на време и Република Венеция да падне под военната му мощ. Гуидо ясно осъзнава, че окупацията ще сложи край не само на това вековно забавление, но и ще преобърне целият му живот. Целогодишната суетня около карнавала му носи доста добри доходи и е притеснен от възможността това да спре.  Внася платове от далечна Индия и Китай, които се разграбват за часове от Венецианските богаташи в стремежа си да създадат най-пищният и запомнящ се костюм. Десет дена преди Великденските пости, Венеция се превръща в котел от разгорещени емоции и облак от ярки цветове, никой не жали средства и не мисли за тежките дни след карнавала. За печалбата от тези безпаметни дни, Гуидо работи цяла година.  След краткият момент на несигурност и лека печал, младият венецианец разтърси енергично глава и се отправи към площад Сан Марко, където събралото се мнозинство вече беше стигнало върха на своето безумие.

P.S. За съжаление страховете на Гуидо се оказаха напълно основателни. Още същата година Венеция бе превзета от Наполеон който провъзгласи Венецианската  република като част от своята империя и сложи край на Венецианският карнавал за цели 200 години. Традицията бе възтановена едва през 1979г.

к-н Джо МакПайп (свраката)

На 11 Май 1588г. от пристанището на Лисабон потеглят 130 кораба, най-голямата флота до това време, коятo ще влезе в историческите хроники под името Великата армада. В нея са съсредоточени въжделенията на амбициозния и славолюбив испански крал Филип Втори да срази надигащата се мощ на Англия по море. Гибелта на Армадата е била предопределена поради остарялата и бойна техника, тежкоподвижни кораби и храброто участие на дузина  английски капитани, бивши  морски разбойници. Най-ярко сред тях  се откроявал капитан Джо МакПайп (свраката). Бивш съратник на к-н Джак Спароу (врабчето), Джо решил да  се посвети на служба на кралицата и да загърби престъпното си минало. Капитан МакПайп е шотландски католик приел да се сражава на страната на протестанска Англия в замяна на амнистия за престъпното му минало. Мъдрата кралица Елизабет Първа, обещала щедро възнаграждение и отмяна на издадените смъртни присъди за пиратство, срещу безценните умения на пиратите за водене на морски бой. Личността на капитан Джо МакПайп е сложна и драматична. Авантюрист по душа, той е принуден да застане на страната на закона и от човек раздаващ заповеди, да се научи да приема такива. Утеха за него било разрешението да задържи част от безценният товар на пълните Испански галеони, възможност която той с охота приел. Така капитан МакПайп успял да се сдобие с изящния костюм на Испански благородник от авантюриста дон Хуан Мартинес де Рекалде, имал нещастието да бъде на кораба "Сан Мартин", паднал под абордажните куки на храбрият вече бивш пират. Капитан Джо МакПайп има внушителна осанка. Със своите 60 см.(без да включваме шапката) той е истинско торнадо в ръкопашният бой и страшилище за враговете на кралицата.

Еманципация

Цура е важна, интелигентна таралежка,
по служба тя на Ежът е колежка.
След работа той често я кани на кафе,
отдавна Цура му е взела ергенското сърце.

Като стар ерген, Ежът постоянно я ухажва,
но на Цура това започва да досажда.
Тя е модерна, еманципирана жена,
смело отстоява своите права.

Комплиментите приема за сексизъм,
за нея те са форма на ергенски екстремизъм.
Цура иска сметката за двама да плати,
но мъжкото у Ежът силно се смути.

Като всяка жена и Цура си има скромна мечта,
политическа кариера, ще прави тя.
Щом разбра Ежът на Цура мечтите,
бързо от масата стана и плю си на петите.

Честит рожден ден !

Желанието ми да спделя с вас моето ново хоби ме провокира преди 3 месеца да създам този блог.Тогава дори и не подозирах, че това мое начинание ще преобрази изцяло ежедневието ми и, ще навлезе дълбоко в личното пространство и на други хора.
Преди известно време в публикацията си "Малко лирично отклонение", ви запознах бегло с Татяна Найденова от гр. Перник. За краткото време през което се познаваме, успяхме да създадем искрено и безкористно приятелство в основата на което бяха нескромно казано моите кукли.
Днес когато прочетох поредното писъмце от Таня, усетих лека меланхолия и тъга. В него Танчето пише,че синът и Йордан (много хубаво име, случайно и аз се казвам така) днес (20.05) има рожден ден и тя по традиция си пийва сама шампанско за негово здраве. В това няма нищо странно,но в момента синът и живее в далечен Китай и личните празници  в подобна ситуация ни правят малко тъжни. Независимо в кой край на света живеем и колко е натоварено нашето ежедневие, никога не ни напуска чувството за принадлежност към мястото където сме родени и сме извършили първите си бели.
Танче, днес аз и моето семейство, също ще си пийнем шампанско за здравето на Данчо. Направете го и вие приятели.

Ето това е Таня. Тук тя споделя своята популярност с Джеки Чан и Джет Лии.

...а тук, умело се е прикрила зад стройната Стрелиция. Танче...виждаме те

Това са първите и играчки, но да знаете че аз я запалих (да не пропусна да се изфукам).

Таня е и голям кулинар. В момента проверявам какви са възможностите да ме осинови. Така, ще преяждам законно.

Женско приятелство

В началото пет сплотени приятелки бяха,
но на Розалина те силно завидяха.
Където има "здраво" женско приятелство,
скоро настъпва неизбежно предателство.

Сред всички  Розалина се най-открояваше
но скромна бе тя и не се хвалеше.
Приемаше просто чуждите комплименти,
без да печели от тях девиденти.

Силно завидяха тези ушати сладурани
и решиха всяка своята чест да брани.
Измислиха те за момичето сплетни,
та красотата и до земята да се принизи.

"Има като Сирано дьо Бержерак  носле,
в Бразилия усеща аромата на кафе.
А пък с тези дълги розави уши,
в гората чува кога прасе квичи."

Розалина дълго време подигравките търпя,
но накрая просто психиката  и  не издържа.
Твърдо реши  тя по свой път да поеме,
женското приятелство е непосилно за нея бреме.

Съветите на Надя

Ровейки се в интернет простванството установих, че се задържам най-много в блогове, чийто автори най-благородно споделят своят практически опит с нас новаците.
Като новоизлюпен "майстор"на кукли, реших и аз да ви запозная с моменти от създаването на една кукла (е, вие имате късмет и ще видите четири).

След дълго взиране в една точка, стигнах до прозрението,  че ще ми трябва подходящ материал. Например някакво трико.

Добре, това го уредих но видях,че майсторите използват и кройки. Ето кройки.

След дълго умуване "Кое, Къде се слага?", получих нещо такова

... и купчина ръчички и крачета

Спокойно, Надя в хаоса ще сложи ред.

Първо ръчичките

...а сега и крачетата

Готово!

По въпроса с очите, е там не мога да помогна. Обикновенно започват и двете очи да гледат в една посока едва след третият опит ми се получи. Стискам палци при вас да се получи от първия. Добре де, ще ви дам един жокер, нослето е от клечки за уши. С това смятам да преустановя "майсторският" си  урок преди да съм се главозамаяла и да ви объркам тотално.
Дерзайте!