петък, 29 април 2011 г.

Забравих им името

Навярно някои от вас мъгляво си спомнят за Димка ? Това е  синьокосото създание с венеца от цветя в косите .И аз смътно си спомням за нея, но със сигурност е била доста досадна. Досадна или не, тоалета и така е впечатлил малките госпожици, че няколко от тях вече си поръчаха същият. Няма да ви губя времето с всички, само ще ви представя Димитринка.
...щях да забравя.преди да си тръгнат тези малки госпожици пожелаха да си вземат специално довиждане и да ми благодарят за 'топлият прием'. Много мило от тяхна страна, но аз дори не си спомням как се казваха.
 

вторник, 26 април 2011 г.

Павлинка и Пуфи

Аз съм нагледен пример за човек, при който амбициите се разминават с възможностите му. Когато започнах работа по шапката на Павлина имах намерението да я завърша ден преди Великден...., но уви.
Два дена преди празника малките хулиганчета докопали боядисаните яйца и си спретнали игара на чилик.Пред възможността да останем без цветни яйца на Великден, моята не дотам интелигентна главица трябваше спешно да измисли спасителен план.Реших да направя забавна шапка с която Павлина да обиколи съседите и да си изпроси шарени яйчица.Шапката вече е готова, но ще  я тестваме идният Великден.

петък, 22 април 2011 г.

Още дребосъчета

Вчера бе Велики Четвъртък и имах отчайваща нужда от помощ в моето домакинство.... но никой не се отзова. Днес рано, рано се стовариха у дома още почти една дузина дребосъчета.

сряда, 20 април 2011 г.

Дребосъчета

Толкова са много, че нямах време да запомня имената им. Изсипаха се у дома като пролетен дъжд и това сложи край на илюзиите ми, че ще изкарам тихо и спокойно Великденските празници.

вторник, 19 април 2011 г.

Гошко и Генчо

Като съм почнала да се жалвам от съвременната младеж, поне да продължа с Гошко и Генчо.Само Надя беше в състояние да издържи на лудориите им без да се измори.

Фифа и Фанчето

Мислех, че само тинейджърите са със труден характер, но се оказа,че и малолетните не са стока.Докато Фифа ми обясняваше, че дори и майка и не смее да и прави забележки, малкото Фанче повтаряше, като шарено папагалче и подскачаше от крак на крак в стремежа си да ме ядоса още повече. Почти успя, но за щастие имаме обширни поляни и кратката 10 километровата разходчица възстанови душевната ми хармония.

неделя, 10 април 2011 г.

Поредните палавници

Времето се затопли и е невъзможно да накарам малките ми гостенчета да се приберат, за да хапнат на обяд а следобедният сън е просто мираж. Често ги наблюдавам и се изумявам на таланта им да правят бели и после да гледат невинно и безпомощно(всеки път се хващам).Каквото и да кажа е напълно безмислено, за това ще оставя коментарите на вас.

петък, 1 април 2011 г.

Мая

Честно да ви кажа, готвенето не е силната ми страна (както и мисленето), но обстоятелствата често налагат да се изявявам в кухнята. Вчера реших да рискувам  и забърках за закуска палачинки. Както и предполагах, за да станат хубави палачинки е необходимо освен  гол ентусиазъм и кулинарни умения.Но тъй като второто условие липсва, мармалада от сини сливи щеше да оправи работата. И така......грижливо намазах палачинките с мармалад, завих ги на руло и старателно декорирах (поне в това ме бива) чиниите с допълнителни парченца разноцветни сирена.Явно това даде резултат, защото всички се нахвърлиха лакомо върху палачинките и за минути чиниите бяха опразнени. На върха на своя кулинарен триумф едва забелязах, че Мая още не е започнала да се храни. На въпроса ми: "Какво чакаш още?!", Мая троснато ми отговори, че е изхвърлила захарозата от менюто си и използва само кафява захар и мед. Това ме свари неподготвена и в яда си изпратих Мая за мед на ....поляната.
Това зад нея не са цветя...сняг е.