петък, 25 юни 2010 г.

Клоунът

Някой много мъдър човек (за съжаление не знам кой ) е казал: " Не е приятел този, който ти бърше сълзите а този, който не те кара да плачеш."
Ако следваме тази логика, то клоуните са ни най- добрите приятели. Започнали своят живот от трупите на Комедия дел Арте, днес от клоуните се очаква единствено да носят радост.
Но различните хора се радват на различни емоции. Някои изпитват удоволствие от тъгата и когато очите им се напълнят със сълзи, душата им изпада в екстаз. Повечето от нас свързват сълзите с нещастието, но клоуните превеждат сълзите в думи, които сърцето не може да изрече. Сълзите измиват грима от лицата ни и показват, че под дебелите слоеве грим, всъщност сме хора. Зад смешните дрешки и нарисувана усмивка стои една човешка съдба. Трябва да погледнеш зад грима, право в очите, те разказват цяла история... може би твоята.

неделя, 13 юни 2010 г.

Гуидо

Годината е 1797, поредният мрачен февруарски ден. Гуидо млад и находчив човек, син на потомствени търговци, трескаво се приготвя за ежегодният карнавал, но неописуемо безпокойство блокира мускулите на младото му тяло.  Наполеон вече втора година триумфира из цяла Европа и е въпрос на време и Република Венеция да падне под военната му мощ. Гуидо ясно осъзнава, че окупацията ще сложи край не само на това вековно забавление, но и ще преобърне целият му живот. Целогодишната суетня около карнавала му носи доста добри доходи и е притеснен от възможността това да спре.  Внася платове от далечна Индия и Китай, които се разграбват за часове от Венецианските богаташи в стремежа си да създадат най-пищният и запомнящ се костюм. Десет дена преди Великденските пости, Венеция се превръща в котел от разгорещени емоции и облак от ярки цветове, никой не жали средства и не мисли за тежките дни след карнавала. За печалбата от тези безпаметни дни, Гуидо работи цяла година.  След краткият момент на несигурност и лека печал, младият венецианец разтърси енергично глава и се отправи към площад Сан Марко, където събралото се мнозинство вече беше стигнало върха на своето безумие.

P.S. За съжаление страховете на Гуидо се оказаха напълно основателни. Още същата година Венеция бе превзета от Наполеон който провъзгласи Венецианската  република като част от своята империя и сложи край на Венецианският карнавал за цели 200 години. Традицията бе възтановена едва през 1979г.

събота, 5 юни 2010 г.

к-н Джо МакПайп (свраката)

На 11 Май 1588г. от пристанището на Лисабон потеглят 130 кораба, най-голямата флота до това време, коятo ще влезе в историческите хроники под името Великата армада. В нея са съсредоточени въжделенията на амбициозния и славолюбив испански крал Филип Втори да срази надигащата се мощ на Англия по море. Гибелта на Армадата е била предопределена поради остарялата и бойна техника, тежкоподвижни кораби и храброто участие на дузина  английски капитани, бивши  морски разбойници. Най-ярко сред тях  се откроявал капитан Джо МакПайп (свраката). Бивш съратник на к-н Джак Спароу (врабчето), Джо решил да  се посвети на служба на кралицата и да загърби престъпното си минало. Капитан МакПайп е шотландски католик приел да се сражава на страната на протестанска Англия в замяна на амнистия за престъпното му минало. Мъдрата кралица Елизабет Първа, обещала щедро възнаграждение и отмяна на издадените смъртни присъди за пиратство, срещу безценните умения на пиратите за водене на морски бой. Личността на капитан Джо МакПайп е сложна и драматична. Авантюрист по душа, той е принуден да застане на страната на закона и от човек раздаващ заповеди, да се научи да приема такива. Утеха за него било разрешението да задържи част от безценният товар на пълните Испански галеони, възможност която той с охота приел. Така капитан МакПайп успял да се сдобие с изящния костюм на Испански благородник от авантюриста дон Хуан Мартинес де Рекалде, имал нещастието да бъде на кораба "Сан Мартин", паднал под абордажните куки на храбрият вече бивш пират. Капитан Джо МакПайп има внушителна осанка. Със своите 60 см.(без да включваме шапката) той е истинско торнадо в ръкопашният бой и страшилище за враговете на кралицата.