вторник, 28 септември 2010 г.

И Цецето хвана пътя.

Сигурно си спомняте Цецето, момиченцето дето се криеше, за да пуши цигари. Обещах и да не споменавам това на загрижената и баба, но в замяна ще искам да е неотлъчно до мен в кухнята. Определено не и хареса ролята на Пепеляшка и преди 3 дена ми заяви, че иска да си ходи. Единствената причина да не го направи по- рано била неподходящият тоалет с, който пристигнала а не подигравателният прякор "Изаура", лепнат и от милите братовчедките. Тънката рокличка на презрамки била подходяща само за летните жеги но не и за хладната есен. Цецето ми спомена, че много и харесва тоалета на Грациела и ако реша да и направя "подарък" ,нека бъде нещо подобно. Готова съм на всякакви "подаръци" само броят на гостенките (те никога не са се чувствали като гостенки, но това е тема за друг разговор) ми да намалява.
Преди да си тръгне Цецето любезно позира с новият си тоалет.

неделя, 26 септември 2010 г.

Корнелия

Сигурно ви стана банално да четете за моите проблеми в общуването с малките ми гостенки. То не беше Прюданс, Весето, Цецето, Венетка и т н. и т.н. Сега пристигна и Корнелия. Дори момичето да е имала намерение да се съобразява с реда в къщата ми (който съществуваше преди инвазията на госпожичките), то под влияние на малките разбойнички и тя се държи крайно невъзпитано и високомерно. Е, аз не съм много престаряла, но като бивше пионерче и по-късно комсомолец (много за кратко), сега ми е доста трудно да разбера безидейното и напълно безхаберно държание на подрастващите. Определено трябва да се вземат мерки, защото ни чакат мноооого, мноооого теглилки.

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Венетка

Българският език е изключително богат и колоритен а на мен вече не ми стигат думите, за да опиша характера на гостенките си. Всички изглеждат толкова милички и безащитни, че ти се иска да ги галиш и гушкаш, но отворят ли си устата започват да се сипят змии и гущери. Не предполагах че съвремените малки госпожици може да са толкова нахакани и самовлюбени, без да имат ни най-малко основание за това. Типичен пример е Венетка- болно самочувствие и висока самооценка. Тя е поредната жертва на разпространеното сред младите момичета схващане, че външният вид определя мястото ти в обществото. Вярно е, че външният вид доста помага, но ако нямаш нищо в пространството между ушите- и Господ не може да ти помогне. От вчера не е спряла да се хвали, че където се появи всички започвали да и говорят на немски, защото я мислели за германка, но тя милата нищо не разбирала. На въпроса  "Wie heißt du?" (Как се казваш?)се представяла като Вивиан, защото "Венетка" много и простеело. Преди няколко дена се завърнала от Германия, ама от ЗАПАДНА Германия и сега още се климатизирала за, което ме помоли учтиво да не я ангажирам с глупости. В Западна Германия била по покана на нейна приятелка от клуба "Блондинките за един по- мирен свят", където дискутирали проблема в Мексиканският залив и земетресението в Пакистан. За съжаление на Венетка, дискусията се провеждала на немски и тя не разбрала абсолютно нищо. Все пак за нея е важно, че е блондинка и като такава, било логично да е загрижена за световният мир (по принцип).
На много глупости се наслушах за доста кратко време и капацитета ми се изчерпа. За щастие префърцунената Прюданс си замина преди седмица- две, защото двете с Венетка щяха да ми дойдат твърде много.

понеделник, 20 септември 2010 г.

Тинчето

Не знам дали някой от вас продължава да следи броят на роднините ощастливили ме с присъствието си, но аз отдавна спрях. Бройката им би ме травмирала психически, затова живея с илюзията, че все още контролирам положението. Макар да не си го признавам - психическата травма вече е нанесена, но от няколко дена съм травмирана и физически.
Получих оплакване от съседите, че малките палавнички се качвали по покривите на къщите им и чупели керемидите. Честно да ви кажа в наше село хората обичат доста да преувеличават, та дори и послъгват и ми мина през ума, че това е поредното "недоразумение". Не оправдавам малките лудетини, не ме разбирайте погрешно. Аз съм свидетел на ежедневните им невинни белички и безумни хрумвания, но са малко тромавички за да се катерят по покривите.
Да ама не. Родната ми майка ми се обади, за да ми каже че Тинчето се разхожда безгрижно по покрива на съседа и. Това вече преля чашата, нямах основание да не вярвам на майка си.

Като я видях как се е разположила на ръба на покрива, направо ми причерня. И погледнете по каква стълба се е покатерила.
Уж минавам за средно интелигентна домакиня а взех, че и аз използвах същата стълба. Добре, че паднах от четвъртото стъпало и се разминах с средно- леки натъртвания в областта на седалището. Докато разтривах пострадалите части от тялото си, Тинчето поседна на един дънер и започна да ме гледа все едно ме вижда за първи път.
Ако сте забелязали, тук е без пола. По-късно разбрах, че полата е пострадала на злополучната стълба. Пострада и покрива на съседа ,но добре че не живее постоянно на село. Пострадах и аз, но този път реших да се възползвам от ситуацията и да си почина добре. Тайничко се надявах и да провокирам чувството за вина у малките хулиганки, но не можеш да търсиш нещо там където го няма.

сряда, 15 септември 2010 г.

Шарлота

Утре Надето има имен ден и по този повод решихме да си приготвим ябълков сладкиш с канела и орехи. На имен ден не се кани, но ние трябва да сме подготвени. Дори и никой да не дойде официално групичката ни е достатъчно многобройна, за да се справим със сладкиша. Спряхме се на този десерт, защото е много вкусен и лесно можем да си набавим продуктите. За щастие годината е много благосклонна към овощните дръвчета и щедро ги е отрупала с плодове.
Шарлота едва от вчера е у дома, но реших бързо да я приобщя към домакинските задължения, защото пропусна ли момента после става невъзможно ( говоря от личен опит). Като начало я ангажирах с нещо лесно и приятно- да набере ябълките за сладкиша. Първaта реакция на девойката беше да поклати отрицателно глава, но бързо размисли. Буреностният облак оформил се над главата ми и дълбоко очертаната (като гръмотевица) вертикална бръчка на "младото" ми чело, бързо я накараха да размисли.
...и така оправяйки претенциозната си фуста, Шарлота с видима неохота се отправи към овощната градина.
 Докато пристигнат ябълките за приготвих останалите продукти и включих фурната на 100градуса, за да загрява.
 Започнах да забърквам тестото очаквайки всеки момент Шарлота дa донесе ябълките.
 .....и чаках, чаках. От девет ябълкови дърета в градината все трябва да е открила поне едно.
 Открила е и още как. След като добре си е похапнала ябълки, Щарлота напълно забравила защо е в градината. Заварих я  да се люлее на люлката на Надето и си тананикаше някаква песничка на Бритни Спиърс от тинейджърският и период.
Е, аз все пак направих въпростният сладкиш, но само с орехи и канела.

неделя, 12 септември 2010 г.

Веселка

Лъчезарната усмивка на Весето разпръсна гръмотевичните облаци, които застрашително се бяха надвесили над къщата, още с идването на Курабийка. Определено имах нужда от този светъл лъч надежда, че реда и дисциплината отново, ще намерят своето присъствие в дома ми. Не е типично за характера ми да допускам "да ми се качват на главата", но този път просто му изтървах края. Макар и денонощно усмихната, Веселка е от онзи тип хора, които мило наричаме "чешит". Още с влизането в антрето тя пъргаво нареди, като гвардейци пред президенството разхвърляните в безпорядък обувчици. Без да придава значение на слисаните погледи на братовчедките си, заяви с леден и равен тон; "Утре, ще сложа номерца, за да се запази подредбата. До тогава се опитайте да им запомните местата...ако можете."
Голямата изненада я чакаше в спалното помещение - деветият кръг на ада. В средата на стаята беше издигната купчина от дрехи с големината на Вавилонската кула. Ще ви спестя подробности относно леката истерия в която изпадна Веселка, но (усмивката и за миг не слезе от лицето и) по- важен е крайният резултат. Изненадата дойде на сутринта.
Никога не бях виждала по-чиста и подредена стая в живота си. За миг си помислих, че съм в рая и току-що са ме настанили в Райският Президентски апартамент. По- късно разбрах, че Весето леко превърта на тема "чистота" и е готова на крайни мерки, за да постигне желаният резултат. Надето ми спомена, (без да иска си сложила очето на ключалката) че се стигнало и до физическа саморазправа. По принцип съм твърдо против насилието, но....всичко си има първи път.

сряда, 8 септември 2010 г.

Цецето

 Цецето едва беше прекрачила прага на входната врата и телефона зазвъня на пожар. Оставих момичетата да се порадват на поредната "мила" братовчедка и тичешком се втурнах към всекидневната, за да разбера кой така настойчиво звъни. Запъхтяна вдигнах слушалката и без дори да се представи лицето от среща, започна мълниеносна канонада от препоръки относно дневният режим на новопристигналата. След трийсет минутен монолог подразбрах, че разговарям (по- скоро слушам) с "любимата" баба на Цецето. И тъй като не бях предупредена, че ще има списък с препоръки, нищо не си записах и разбира се - нищо не запомних. Е добре де, мога да цитирам част от последното изречение по памет; ".....и внимавай с кого дружи Цецето!"
Това пък съвсем ме изненада. Въпросното Цеце е едно доста непретенциозно на вид момиченце със смешна провинциална забрадчица. Като се позамислих в слънчасалата ми глава изплува една много мъдра поговорка "Тихите води са най- дълбоки" и реших да си имам едмо на ум (т.с да я шпионорам- признавам си доста ниско паднах).
Няколко дена подред Цецето се припичаше на слънце и в това няма нищо обезпокоително освен мястото където го прави, вижте сами.
Какво може да прави едно "крехко" момиченце на такова място?! Не се чудете, аз ще ви кажа- ПУШИ ЦИГАРИ!!!
Е, аз не съм документирала точно този момент, защото баба и може да я види, но миризмата на евтин тютюн, който лъхашe от нея може да избие комарите в околността.
Реших да запазя тази информация  далече от милото и бабче,(поне за сега) но вече  Цецето може да наричате Пепеляшка. Смятам добре да се възползвам от този компромат (леле, колко съм коварна).

неделя, 5 септември 2010 г.

Грациела

Сините сливи вече са узрели а, още не сме направили популярният "Мармалад от сини сливи". За разлика от миналата година, тази е твърде благодатна за този прекрасен плод и овощните дървета са огънали клони под тежестта им. За миг си помислих, че при толкова безцелно шляещи се госпожици у дома, лесно ще намеря доброволци да помогнат, но...уви. Оказа се, че точно в този момент всички са изключително заети и не им е до сливов мармалад. Едва успях да предумам Грациела да се включи поне в брането на сливите. Наложи се да и направя куп комплименти от рода "Колко си висока (цели 55 см. истинска върлина) и стройна", "Имаш изключително грациозна походка, ще направиш успешна кариера на фотомодел." и куп подобни небивалици. След такова подмазване от моя страна, ще се наложи с месеци наред да си четкам достойнството. В крайна сметка Грациела не издържа на тази атака от суперлативи и се отправи към плодните дръвчета. Толкова се главозамая, че забрави да се преоблече и се хвърли в акция направо с парадните си дрехи.
Честно да ви кажа, много се съмнявам, че Грациела е взела думите ми на сериозно и вместо да събира сини сливи просто позира за пред камера (въображаема разбира се)

Госпожицата леко се е изморила... или попреяла.
Добре, че се е сетила да съблече жилетката си, така има шанс поне една дреха да остане здрава.
Ако сте пропуснали да видите добре дантелените кюлоти на Грациела, сега ще се разкрият в целият им блясък. Не мога да ви лиша от подобно удоволствие.

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Баша

Определено трябва да мисля за преустройство на жилищната си площ. Започнахме да ставаме твърде много а краят не се вижда. Геройски преглъщам всяка нетактична забележка отправена по мой адрес, само защото предстои есенно почистване на градината. Хората са казали "...един ден гости, два дена гости, после.....мотиката." Това чака и моите нахакани приятелки, ще се чудят къде да се скрият.
Баша обожава разходките в гората, но това силно изостря и без това  вълчият и апетит.
Младата госпожица никъде не тръгва без рунтавият си приятел Жорко. Освен, че си приличат визуално, и двамата изповядват сходна житейска философия- "Нищо не приемай лично". Когато им казах в прав текст, че са "калпазани", те просто се огледаха недоумяващо наоколо, за да видят на кого говоря. След като установиха, че няма друг в очите им се изписа дълбоко съчувствие и мило ме запитаха; "От кога си говориш сама?"