сряда, 29 декември 2010 г.

''Е...роди ме мамо с късмет пък.....''

Помните ли Митето? Определено, ако си беше останал у дома нямаше да се радва на такова внимание.

Митко, виждам че си си ''паднал'' на мястото така, че... УМНАТА!!!
 Преди макло ми се обади и Божко.Като го гледам, и той добре се е уредил.
 На този господин дори му забравих името,но и той не е за съжаление!!!
... знам вината е моя, но и на този малък господинчо му забравеих името.Тези бухалски шапки са им като униформи и всичките момчета ми изглеждаха еднакво.Няма значение, и той не е за съжаление.

сряда, 22 декември 2010 г.

Коледа е!!!

Сигурно мнозина от вас са чували израза ''Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се случи''. Аз си пожелах за Коледа в къщата отново да се възцари спокойствието и тишината и ето, че се случи. Всички малки гостенчета, които до скоро ми лазеха по нервите си заминаха и останахме само аз, мъжлето и малката  Надя. Очаквах да съм доволна, все пак желанието ми се сбъдна, но..... защо не съм весела?!
Намерих стара снимка на едни от последните ми гостенчета и осъзнах колко много ми липсват. Горе главата, все пак е Коледа.
                                       ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ ПРИЯТЕЛИ!!!


вторник, 7 декември 2010 г.

Маргаритка

Вече ''замириса'' на зима а в двора ни цъфна маргаритка. Улисана в домакинската работа сигурно нямаше и да я забележа но Надя ми насочи вниманието към нея като настоятелно ме задърпа към входната врата и припряно затропа с крачета. От начало си помислих, че е време за разходка и се насочих към шкафа за обувки, но пискливото детско гласче, което се разнесе из околността, бързо ме разколеба.
Причина за тази писъци се оказа малкото рошаво кутре Жорко, който по навик посреща всеки появил се на входната врата. За съжаление малката ни гостенка има нетърпимост към кучета и котки, но Жорко не знаеше за това и я ''обгради'' с цялата си любов на която е способен а той е доста любвеобилен.

вторник, 30 ноември 2010 г.

Нушка

Нушка наистина е нежна като горска теменужка, но не и толкова срамежлива (за съжаление).Още с пристигането си ми поръча да и направя сандвичи и фреш от цитрусови плодове и ако може да побързам, че искала да хване предиобедното слънце за разходка. По обяд слънцето започвало да грее много силно и това действало пагубно върху нежната и кожа. Съгласих се с известна неохота, но възможността , да ми се разкара от главата дори и само за малко, не беше за изтърване. Истинската изненада настъпи, когато видях че и Божко доста припряно тръгна след нея. Вчера беше заявил на всеослушание, че няма нищо по-досадно от малка руса кокетка с розова шапка, а днес предложи да и носи чантичката за пикник.
Това ми напомня за моето мъжле. Все още го цитират приятелите му от ергенските години пред които е заявявал твърдо и категорично, че никога няма да се ожени за руса жена. Ха-ха-ха !!! По руса от мен....здраве му кажи.

Определено Божко има вкус по отношение на жените....дори и да са още малки.

Божко

Не искам да ви отегчавам с мърморенето си, но разберете ме-не ми е лесно.Тъкмо свикнах с женските прищявки и ето, че отново трябва да се уча на любезност. Мислех, че гледането на момчета е по-лесно, намажеш му филия с лютеница и .....хайде на улицата, но дълбоко съм се заблуждавала. Сегашните  момченца не стават от компютъра и не спират да дърдорят за автомобили. Едва проходили и вече познават всички марки коли и техните модели. Това- добре, ама защо трябва да крещят и спорят коя е най- мощната, като че ли някога ще се возят на такава кола?



Панчо

В наше село е модерно да се клюкарства. Разбрал-не разбрал, всеки е готов да "сподели" какво е чул, без значение дали е истина или не. Не подозирайки дори, скромната ми къща е станала обект на коментари. Вече всички съселяни са убедени, че сме превърнали жилището си в хотел и любезно го препоръчват на всеки странник, случайно преминаващ през наше село.

Е, това обяснява до известна степен защо на вратата ми се появи мексиканец с китара?!

сряда, 24 ноември 2010 г.

Само за малко

Дори не стояха и един ден и си тръгнаха.Очакваха да намерят в къщата една дузина братовчедки, а вместо това само нацупената физиономия на Надето и непрестаното мрънкане да не и сядат на леглото, да не пипат играчките и, да не сменят анимационият канала на телевизора, да не тропат по стълбището, да не и дишат от въздуха и т.н.и т.н.

Борко

Е, аз вече го чаках, нали бях предупредена.

Митко

Най-после психическото ми спокойствие  бавно се завръща.От хорска срама или не знам от какво, но моите дългопребиваващи гостенки започнаха да се разотиват една след друга.Тъкмо  подготвях крехката психика на Надето с идеята, че  скоро няма да се върне в стаята и си и ето, че тя се опразни за има- няма седмица. Останаха още две-три момиченца, но ми заявиха, че и те скоро щели да хванат пътя. Мислех си че, ще ми е жал като си тръгнат, но не-изобщо не съжалявам.....както и да е.

И за да не си помисля, че къщата ще се изпрази просто ''ей така'', на вратата светна Митко. Минал да види братовчедките си и да изчака пристигането на Борко.


Малко дрешки

Времето чувствително захладня и се оказа, че част от моите гостенки (които дойдоха още през лятото) нямат подходящи дрешки за сезона.Така се запона едно плетенеееее.......