сряда, 29 декември 2010 г.

''Е...роди ме мамо с късмет пък.....''

Помните ли Митето? Определено, ако си беше останал у дома нямаше да се радва на такова внимание.

Митко, виждам че си си ''паднал'' на мястото така, че... УМНАТА!!!
 Преди макло ми се обади и Божко.Като го гледам, и той добре се е уредил.
 На този господин дори му забравих името,но и той не е за съжаление!!!
... знам вината е моя, но и на този малък господинчо му забравеих името.Тези бухалски шапки са им като униформи и всичките момчета ми изглеждаха еднакво.Няма значение, и той не е за съжаление.

сряда, 22 декември 2010 г.

Коледа е!!!

Сигурно мнозина от вас са чували израза ''Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се случи''. Аз си пожелах за Коледа в къщата отново да се възцари спокойствието и тишината и ето, че се случи. Всички малки гостенчета, които до скоро ми лазеха по нервите си заминаха и останахме само аз, мъжлето и малката  Надя. Очаквах да съм доволна, все пак желанието ми се сбъдна, но..... защо не съм весела?!
Намерих стара снимка на едни от последните ми гостенчета и осъзнах колко много ми липсват. Горе главата, все пак е Коледа.
                                       ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ ПРИЯТЕЛИ!!!


вторник, 7 декември 2010 г.

Маргаритка

Вече ''замириса'' на зима а в двора ни цъфна маргаритка. Улисана в домакинската работа сигурно нямаше и да я забележа но Надя ми насочи вниманието към нея като настоятелно ме задърпа към входната врата и припряно затропа с крачета. От начало си помислих, че е време за разходка и се насочих към шкафа за обувки, но пискливото детско гласче, което се разнесе из околността, бързо ме разколеба.
Причина за тази писъци се оказа малкото рошаво кутре Жорко, който по навик посреща всеки появил се на входната врата. За съжаление малката ни гостенка има нетърпимост към кучета и котки, но Жорко не знаеше за това и я ''обгради'' с цялата си любов на която е способен а той е доста любвеобилен.