вторник, 30 ноември 2010 г.

Нушка

Нушка наистина е нежна като горска теменужка, но не и толкова срамежлива (за съжаление).Още с пристигането си ми поръча да и направя сандвичи и фреш от цитрусови плодове и ако може да побързам, че искала да хване предиобедното слънце за разходка. По обяд слънцето започвало да грее много силно и това действало пагубно върху нежната и кожа. Съгласих се с известна неохота, но възможността , да ми се разкара от главата дори и само за малко, не беше за изтърване. Истинската изненада настъпи, когато видях че и Божко доста припряно тръгна след нея. Вчера беше заявил на всеослушание, че няма нищо по-досадно от малка руса кокетка с розова шапка, а днес предложи да и носи чантичката за пикник.
Това ми напомня за моето мъжле. Все още го цитират приятелите му от ергенските години пред които е заявявал твърдо и категорично, че никога няма да се ожени за руса жена. Ха-ха-ха !!! По руса от мен....здраве му кажи.

Определено Божко има вкус по отношение на жените....дори и да са още малки.

Божко

Не искам да ви отегчавам с мърморенето си, но разберете ме-не ми е лесно.Тъкмо свикнах с женските прищявки и ето, че отново трябва да се уча на любезност. Мислех, че гледането на момчета е по-лесно, намажеш му филия с лютеница и .....хайде на улицата, но дълбоко съм се заблуждавала. Сегашните  момченца не стават от компютъра и не спират да дърдорят за автомобили. Едва проходили и вече познават всички марки коли и техните модели. Това- добре, ама защо трябва да крещят и спорят коя е най- мощната, като че ли някога ще се возят на такава кола?



Панчо

В наше село е модерно да се клюкарства. Разбрал-не разбрал, всеки е готов да "сподели" какво е чул, без значение дали е истина или не. Не подозирайки дори, скромната ми къща е станала обект на коментари. Вече всички съселяни са убедени, че сме превърнали жилището си в хотел и любезно го препоръчват на всеки странник, случайно преминаващ през наше село.

Е, това обяснява до известна степен защо на вратата ми се появи мексиканец с китара?!

сряда, 24 ноември 2010 г.

Само за малко

Дори не стояха и един ден и си тръгнаха.Очакваха да намерят в къщата една дузина братовчедки, а вместо това само нацупената физиономия на Надето и непрестаното мрънкане да не и сядат на леглото, да не пипат играчките и, да не сменят анимационият канала на телевизора, да не тропат по стълбището, да не и дишат от въздуха и т.н.и т.н.

Борко

Е, аз вече го чаках, нали бях предупредена.

Митко

Най-после психическото ми спокойствие  бавно се завръща.От хорска срама или не знам от какво, но моите дългопребиваващи гостенки започнаха да се разотиват една след друга.Тъкмо  подготвях крехката психика на Надето с идеята, че  скоро няма да се върне в стаята и си и ето, че тя се опразни за има- няма седмица. Останаха още две-три момиченца, но ми заявиха, че и те скоро щели да хванат пътя. Мислех си че, ще ми е жал като си тръгнат, но не-изобщо не съжалявам.....както и да е.

И за да не си помисля, че къщата ще се изпрази просто ''ей така'', на вратата светна Митко. Минал да види братовчедките си и да изчака пристигането на Борко.


Малко дрешки

Времето чувствително захладня и се оказа, че част от моите гостенки (които дойдоха още през лятото) нямат подходящи дрешки за сезона.Така се запона едно плетенеееее.......


четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Гошко

Появата на Гошко значително разбуни духовете у дома. Още не прекрачил прага на входната врата и младите дами категорично заявиха, че не го желаят в стаята си. За щастие живея в просторна селска къща, но не чак толкова просторна та да осигуря самостоятелна стая за всеки.След като изслушах претенциите на момичетата и ги счетох за неоснователни категорично им заявих: "Гошко ще спи във вашата стая и точка по въпроса". Надявах се, че след тази разправия голяма част от момичетата ще си хванат пътя но само Гошко почувства неудобство и след кратка разходка из околността заяви, че се появил ''неотложен ангажимент'' и спешно трябва да се връща. Нахалството победи за пореден път.

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Зорка

 "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Дълго време се самоласкаех, че това прозрение е дело на ''гениалният"  ми мозък, но скоро разбрах, че грубо съм  присвоила заглавие на роман от Богомил Райнов. Може би тази мисъл съм я вменила, като моя поради факта, че лошото време допринесе значително за доброто ми настроение. За известно време Октомврийският студ сложи край на "любезните посещения" и ми даде възможност да възстановя до известна степен съсипаната си нервна система. Всички очаквахме вледеняващ Ноември и с това окончателно да закрием сезона за гости а то....25 градуса.
Първа пристигна Зорка, но като гледам прогнозата за времето, няма да е последна.