понеделник, 30 август 2010 г.

Прюданс

Едва от вчера е тук, а вече имам желание да я натупам. Явно г-ца Прюданс (само болен мозък  може да измисли подобно име, горкото дете) обърка моята селска къща с хотел "Риц", за което ще си имаме разправии. Още с пристигането си пожела самостоятелна стая и никой да не я безпокои преди 10.00 ч. Оказа се, че това е най- невинното и желание. Последваха претенции по отношение на храната, температурата на топлата вода, въздуха в стаята и да ухаел на борови шишарки и т.н. Само на шишарки, ще ми стане ако продължава в същият дух. Добре, че обича често да е сред природата та имам време да успокоя изострените си нерви, защото броенето до десет не помага.
Тук Прюданс разпуска своето напрегнато тяло под приглушените лъчи на отиващото си Августовско слънце. В последните години медицината категорично се обяви против солариумите и младата дама е напълно запозната с тенденциите "Живот близко до природата"
В желанието си да се добере до няколко шипки, Прюданс така се заплете в храсталака, че се наложи да потърсим помощта на Горският.
Понеже заплетената в храсталаци Прюданс беше доста забавна гледка, ще ви покажа още две снимки....ха, ха, ха
Всичко мина благополучно и малката кокетка отново е готова да позира.

петък, 27 август 2010 г.

Есмералда

Бях предупредена, да се готвя за нашествие от роднини, но не очаквах да е толкова скоро. Докато убеждавах Надя да си прибере част от играчките в големият дрешник с, което ще освободи жизнено важно пространство за очакваните гостенки, на входната врата се чу силно оживление. Шест чифта детски крачета весело подскачаха в асинхрон, с което предизвикаха резонанс в къщата и трус с магнитут 3,5 по скалата на Рихтер (най- много си изпатиха полюлеите и порцелановите прасенца във витрината). Причината за настаналата еуфория е появата на поредната братовчедка. Облечена като за Арктическа експедиция, на вратата стоеше Есмералда в целият си блясък. Не се лъжете от името, че малката палавница е избягала от някой цигански катун или пък предсказва бъдещето с кристална топка. Просто Есмералда е невинна жертва на пристрастеността на родителите и към латино сериалите. Все пак да погледнем от добрата страна на нещата, Есмералда звучи доста по-колоритно от...Перхунде например.

сряда, 25 август 2010 г.

Завърнах се (поне ще опитам)

Много често близки и приятели ме критикуват (проява на безразсъдна смелост), че прекалявам с детайлите и куклите ми заприличват на коледни елхи. Обикновено много не вземам от дума, но този път реших да се съобразя с коментарите. Ще се опитам да се въздържам от прекалено детайлизиране, но да знаете, че шаренията ми идва от вътре, просто душата ми го търси.
Като начало, ще започна със серия класически Валдорфски кукли и ново оформление на блога. Е, не че този дизайн е по- добър от старият но желанието ми да се направя на интересна пребори здравият разум.
Навярно мнозина от вас виждайки нова моя кукла очакват и придружаващо я стихче. Така беше до скоро, но високата въздушна влажност , разложи голяма част от мозъчните ми клетки (те и преди не бяха много). Какво става в пространството под черепната ми кутия е загадка за науката, просто "Зоната на здрача".
Винаги съм се забавлявала на израза "Ваш'та лесна - вие сте прости". Да ви кажа честно, наистина ми е по-лесно.
Дойде ред да ви представя една от многобройните роднини на моите селски съкафезнички

                                               Курабийка

Не се смейте, тя наистина така се казва. Курабийка идва от дълбокият Прованс и там не са чували за д-р Аткинс. Обикновено името определя характера а в нашият случай и външният вид. В разгара на летните жеги, всеки набляга на плодовете и зеленчуците но не и Курабийка. Вярна на името си, тя не се лишава нито ден от любимите си домашни курабийки, обилно поръсени със захар. И за да бъдат още по-здравословни, щедро ги намазва с ягодово сладко. С тази "желязна" диета, Курабийка съвсем логично нарасна до скромните 53см. и ....кг.( все пак е дама, има си достойнство). И да знаете, тя съвсем не е дебела, просто има едър кокал.
Курабийка ме зарадва с новината, че и други нейни роднини смятат да ме посетят през есента. Характерно за  фамилията им било, че са с лееееко наднормено тегло и не им понасят летните жеги. Имали желание да дойдат по- рано, за да си направят няколко морски бани, но изгарящите лъчи на Августовското слънце, щели да се отразят твърде пагубно върху нежната им кожа. Курабийка започна да говори нещо за Озоновата дупка, но аз предпочетох да я оставя в компанията на милите и братовчедки. Докато оправят световният климат и одумат останалите си роднини, ще настъпи Зимата.

вторник, 3 август 2010 г.

Още пране

...както и предполагах. Поради изключително натовареното ежедневие на моите кукли, вече втора седмица прането им виси на простора. За миг ми мина мисълта да им го прибера аз, но като познавам желязната логика с която решават текущите си проблеми, може би имат нещо на ум. Като се приберат довечера от плажа, ще ги запитам любезно какво, ще правят с останалото пране. Навярно са решили, че то ще изсъхне в пералнята. Дано не са много преуморени от горещото слънце и студените коктейли, които са изпили на плажа и със сетни сили вземат някакво решение.