четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Роси

Силно се надявах, че лошото време ще разколебае желаещите да ми дойдат на гости, но- не. Емо Чолаков обещал хубави есени дни и малката Роси само това чакала да чуе.
Тъкмо обеснявах на мъжлето си, че Рачето навярно, ще е последният ни посетител и самодоволно потривах ръце, когато на вратата цъфна Росито и ми изтри самодоволната усмивка от лицето.
....вижте я къде си е хвърлила пантофите. После ще ми реве, че няма подходящи обувки за разходка и, ще се запука да и правя нови.

петък, 15 октомври 2010 г.

Рачето

От една седмица времето е изключително неприятно и подтискащо. Непрестанните превалявания и студеният морски бриз благодарение на, който  преживяхме летните жеги, сега ни принуждава да се закотвим у дома. За хората живеещи по крайбрежието, есента е най - предпочитаният сезон, който слага  край на лятната суетня и връща спокойствието на ежедневието ни. Като истински морски хора и ние с Надето имахме планове за безкрайни разходки край морето и събиране на лъскави мидички и рапанчета,но вместо това стоим у дома и търпим претенциите на малките ни гостенки.Сами разбирате,че при великите планове, които имахме и сблъсъка с реалността- логично сме силно раздразнителни. Определено Рачето дойде в доста неподходящ момент, но от тук- нататък, подходящи моменти няма.
Сигурно си спомняте за Беатриче, девойчето с магарешкият инат. От както се събра с по- големите момичета, започна и тя да ми поставя условия.Ако съм и направела тоалет подобен на Радкиният, щяла да се замисли дали да си тръгне. В момента дрехите и били демодирани и твърде неподходящи за млада дама като нея.

събота, 9 октомври 2010 г.

Даша

Не знам при вас как е, но тук си е доста хладничко, да не кажа направо студено. Обикновено това не би ме притеснило, но сега съм особено загрижена. Запасите ни от дърва са разчетени за тричленно семейство, а в момента сме.....изтървах им бройката. За капак на всичко се оказа, че малките ми гостенки освен хроничният си апетит са и доста зиморничави. Обясниха ми, че огладняват бързо, защото тялото им изгаряло много енергия за затопляне. Ако съм искала да  спестя запасите от храна, трябвало да посегна на запасите от дърва. Всичко добре, ама как не се сетиха да затоплят "премръзналите си телца", с физически труд например. Съгласна съм да остана без дърва преди Коледа, само и само да има мир у дома, но.... уви- и това не е достатъчно.  След като единодушно взеха решение, че е време да се запали печката, възникна логично и проблема "Кой ще носи дърва и пали печката?" Не е нужно да споменавам, че всички погледи бяха въпросително вперени в мен, но аз тактично се изнесох от стаята. След мен последва бурен скандал и шумно затръшване на вратата.
Младите дами решили да си направят график за потдържане на топлото и съвсем "случайно" първа трябвало да започне новопристигналата Даша. Все още неразопаковала багажа си, гладна и мокра, ролята на "дневален" дойде в повече на Баша и съвсем оправдава емоционалната и реакция.

събота, 2 октомври 2010 г.

Снежка

Цецето си замина едва вчера а днес имам нова посетителка. Може би поради смяна на сезоните и голямата температурна амплитуда или просто от натрупаната умора, но вече не ми пука за житейските неволи на  новопристигналите. Отдавна спрях да се интересувам от семейните им историй, проблемите в общуването с родителите им, краткото им детство, бурното им съзряване, нещастната им любов, алергийте, астралната им карма, хороскопите, любимите им автори (разбирай Пауло Куельо- дори не знаем как се пише), модните им предпочитания, безумните им диети, хроничният им запек и т.н. и т.н.
Когато видях Снежка на входната врата просто проявих елементарна любезност и с едва доловим, плах гласец успях да промълвя "Ами, добре си ни дошла!"