събота, 9 октомври 2010 г.

Даша

Не знам при вас как е, но тук си е доста хладничко, да не кажа направо студено. Обикновено това не би ме притеснило, но сега съм особено загрижена. Запасите ни от дърва са разчетени за тричленно семейство, а в момента сме.....изтървах им бройката. За капак на всичко се оказа, че малките ми гостенки освен хроничният си апетит са и доста зиморничави. Обясниха ми, че огладняват бързо, защото тялото им изгаряло много енергия за затопляне. Ако съм искала да  спестя запасите от храна, трябвало да посегна на запасите от дърва. Всичко добре, ама как не се сетиха да затоплят "премръзналите си телца", с физически труд например. Съгласна съм да остана без дърва преди Коледа, само и само да има мир у дома, но.... уви- и това не е достатъчно.  След като единодушно взеха решение, че е време да се запали печката, възникна логично и проблема "Кой ще носи дърва и пали печката?" Не е нужно да споменавам, че всички погледи бяха въпросително вперени в мен, но аз тактично се изнесох от стаята. След мен последва бурен скандал и шумно затръшване на вратата.
Младите дами решили да си направят график за потдържане на топлото и съвсем "случайно" първа трябвало да започне новопристигналата Даша. Все още неразопаковала багажа си, гладна и мокра, ролята на "дневален" дойде в повече на Баша и съвсем оправдава емоционалната и реакция.

2 коментара:

  1. работарка е Даша,едни дърва ли ще и се опрат-голям бонбон е .

    ОтговорИзтриване
  2. Дани, ако си имала притеснения за шевната машина, оказало се е, че и там те бива. Гледам, включила си всякакви украсителни тегели. А лилавката сатенена розичка на цветенцето ти ли я прави. Тази сладурка трябва да я включиш в повече дейности да й спаднат малко бузките. Явно добре си похапва.

    ОтговорИзтриване