събота, 2 октомври 2010 г.

Снежка

Цецето си замина едва вчера а днес имам нова посетителка. Може би поради смяна на сезоните и голямата температурна амплитуда или просто от натрупаната умора, но вече не ми пука за житейските неволи на  новопристигналите. Отдавна спрях да се интересувам от семейните им историй, проблемите в общуването с родителите им, краткото им детство, бурното им съзряване, нещастната им любов, алергийте, астралната им карма, хороскопите, любимите им автори (разбирай Пауло Куельо- дори не знаем как се пише), модните им предпочитания, безумните им диети, хроничният им запек и т.н. и т.н.
Когато видях Снежка на входната врата просто проявих елементарна любезност и с едва доловим, плах гласец успях да промълвя "Ами, добре си ни дошла!"

2 коментара:

  1. Уникален тоалет, за шапето - нямам думи. Дани, страхотна си. Как ги измисляш тези неща, акъл не ми го побира. С нищо не смея да ти се похваля, че направо бледнея пред твоите красоти.

    ОтговорИзтриване