Шарлота

Утре Надето има имен ден и по този повод решихме да си приготвим ябълков сладкиш с канела и орехи. На имен ден не се кани, но ние трябва да сме подготвени. Дори и никой да не дойде официално групичката ни е достатъчно многобройна, за да се справим със сладкиша. Спряхме се на този десерт, защото е много вкусен и лесно можем да си набавим продуктите. За щастие годината е много благосклонна към овощните дръвчета и щедро ги е отрупала с плодове.
Шарлота едва от вчера е у дома, но реших бързо да я приобщя към домакинските задължения, защото пропусна ли момента после става невъзможно ( говоря от личен опит). Като начало я ангажирах с нещо лесно и приятно- да набере ябълките за сладкиша. Първaта реакция на девойката беше да поклати отрицателно глава, но бързо размисли. Буреностният облак оформил се над главата ми и дълбоко очертаната (като гръмотевица) вертикална бръчка на "младото" ми чело, бързо я накараха да размисли.
...и така оправяйки претенциозната си фуста, Шарлота с видима неохота се отправи към овощната градина.

 Докато пристигнат ябълките за приготвих останалите продукти и включих фурната на 100градуса, за да загрява.

 Започнах да забърквам тестото очаквайки всеки момент Шарлота дa донесе ябълките.

 .....и чаках, чаках. От девет ябълкови дърета в градината все трябва да е открила поне едно.

 Открила е и още как. След като добре си е похапнала ябълки, Щарлота напълно забравила защо е в градината. Заварих я  да се люлее на люлката на Надето и си тананикаше някаква песничка на Бритни Спиърс от тинейджърският и период.
Е, аз все пак направих въпростният сладкиш, но само с орехи и канела.