Веселка

Лъчезарната усмивка на Весето разпръсна гръмотевичните облаци, които застрашително се бяха надвесили над къщата, още с идването на Курабийка. Определено имах нужда от този светъл лъч надежда, че реда и дисциплината отново, ще намерят своето присъствие в дома ми. Не е типично за характера ми да допускам "да ми се качват на главата", но този път просто му изтървах края. Макар и денонощно усмихната, Веселка е от онзи тип хора, които мило наричаме "чешит". Още с влизането в антрето тя пъргаво нареди, като гвардейци пред президенството разхвърляните в безпорядък обувчици. Без да придава значение на слисаните погледи на братовчедките си, заяви с леден и равен тон; "Утре, ще сложа номерца, за да се запази подредбата. До тогава се опитайте да им запомните местата...ако можете."
Голямата изненада я чакаше в спалното помещение - деветият кръг на ада. В средата на стаята беше издигната купчина от дрехи с големината на Вавилонската кула. Ще ви спестя подробности относно леката истерия в която изпадна Веселка, но (усмивката и за миг не слезе от лицето и) по- важен е крайният резултат. Изненадата дойде на сутринта.
Никога не бях виждала по-чиста и подредена стая в живота си. За миг си помислих, че съм в рая и току-що са ме настанили в Райският Президентски апартамент. По- късно разбрах, че Весето леко превърта на тема "чистота" и е готова на крайни мерки, за да постигне желаният резултат. Надето ми спомена, (без да иска си сложила очето на ключалката) че се стигнало и до физическа саморазправа. По принцип съм твърдо против насилието, но....всичко си има първи път.