събота, 24 юли 2010 г.

Женска суетня

От няколко дена пералната машина не спира да работи а купчината с пране така и не намалява. След като мъжлето ми попари надеждата, че това може да е негово дело с невинното изказване "Не знам кое копче да натисна",през главата ми мина идеята за полтъргайс. Преди да извикам специалист от катедрата за "Изучаване на паранормални явления" към БАН, реших първо аз да проверя за какво става дума.
И така, събрала целият си кураж се отправих към пералното помещение. Още слизайки по стъпалата към приземният етаж, ушите ми доловиха шума от топуркане на малки крачета и детски гласчета разменящи си типично женски "любезности".
Когато отворих вратата пред мен се разкри неописуема гледка. Нахаканите ми кукли решили в разгара на лятото да направят инвентаризация на есенно- зимният си гардероб. Проблема идваше от това, че свършил омекотителя и по грешка попаднало тъмно терличе при светлите дрешки. Сега се налагало препиране и провеждаха разследване кой е виновен за създалото се неудобство.
Без да се намесвам в спорат им,( и без това търсиха на кого да си го изкарат) хвърлих едно око на дрешките  и доста, доста им завидях .... неблагородно.
След като приключиха с прането, съвсем логично възникна и вторият проблем- простирането. Имайки в предвид, че за изпирането им бе необходима близо седмица, идеята да окупират за още толкова и простират ми, силно ме разтревожи. Познавайки пиперливият характер на куклите си се налижи да използвам цялата си дипломатичност, за да ги помоля да си направят простир на поляната. След кратко съвещание решиха, че това е добра идея. Дори излязоха с номера, че те щели да ми го предложат защото се опасявали, че Надето "неволно" ще си избършела шоколадовите ръце в дрешките им.

сряда, 7 юли 2010 г.

Имам си юрганче

Тези които следят "творчеството" ми, навярно са забелязали, че имам неприкрита слабост към селската тематика.Разбира се, това си има съвсем просто обяснение. Като начало ще споделя, че вече 3 щастливи години живея с най- хубавият селски момък,( не искам да ви дразня ама е много хубав) което ме прави логично селска булка. За да вляза напълно в образа на селската домакиня си имам и малка зеленчукова градинка.Тази година открих, че зеленчуко- производството изисква известни грижи, като поливане, наторяване и окопаване. Е, до поливане още не се е стигнало, благодарение на "слънчевото лято", ще спестим доста от сметката за вода. Това с водата добре, но прекомерната влага превърна спретнатата ми градинка в Амазонска джунгла. Гледайки известно време в една точка, стигнах до следното прозрение; Надежда+зеленчуци + кукли= НЕВЪЗМОЖНА КОМБИНАЦИЯ.
Първият вариант беше -зеленчуци + кукли, но нямаше на кого да пробутам Надето, поради отчайващи пропуски във възпитанието и. Така се стигна до вторият вариант- зеленчуци + Надето. Още на следващият ден взех един високо технологичен уред, познат под името "мотика" и зачаках да заработи, но мъжлето ми каза, че дистанционото на уреда не работи, (много е капризна тази техника бе ) та се наложи да използвам груба сила. Където не се иска много мислене  е идеалното поле за изява на моя аграрен талант и за кратко време сътворих чудеса. Мислех да не се фукам, но не мога да се сдържа.
Това на втори план е овощната ни градинка.
  Преди да съм ви убила с празнословията си, ще ви го кажа направо- скоро кукли НЯМА ДА ИМА. Добре де, не го приемайте толкова трагично, в момента подготвям материали за цяла армия от кукли. При първа възможност, ще ви бомбандирам с творчеството си, за което вече ви съчувствам.
Тъй като още нищо не съм направила, ще се похваля с поредният си подарък. Като кажа подарък разбирайте Таня, това е второто и име.Тя е запозната с уменията ми на шевната машина и реши да ми спести срама и спретна това разкошно юрганче за важните ми кукли.

 Като най-нахална се прояви овчицата Боца и веднага се намъкна под топлите завивки
 Сигурно се досещате, че под юрганчето  Боца е както майка я е родила (т.с. Аз).Танчето ме помоли да и направя актова фотография, но се налага да откажа. Боца се чувства неразположена и съм длъжна да се съобразя със състоянието и, все пак сме дами.
Веднага щом Боца се почувства по-добре, ще я изпратя за Перник, където Таня ще се погрижи за тоалета и.
Ако някой пита за Надето- тя вече прехвърли една година и влезе в групата на подрастващите. Това автоматично я натоварва с нови отговорности, но след като изтървахме първата година от възпитанието и, ще се наложи ускорено да наваксваме останалите 6. Дано вече нямаме толкова много саботьори.