Шарлота

Утре Надето има имен ден и по този повод решихме да си приготвим ябълков сладкиш с канела и орехи. На имен ден не се кани, но ние трябва да сме подготвени. Дори и никой да не дойде официално групичката ни е достатъчно многобройна, за да се справим със сладкиша. Спряхме се на този десерт, защото е много вкусен и лесно можем да си набавим продуктите. За щастие годината е много благосклонна към овощните дръвчета и щедро ги е отрупала с плодове.
Шарлота едва от вчера е у дома, но реших бързо да я приобщя към домакинските задължения, защото пропусна ли момента после става невъзможно ( говоря от личен опит). Като начало я ангажирах с нещо лесно и приятно- да набере ябълките за сладкиша. Първaта реакция на девойката беше да поклати отрицателно глава, но бързо размисли. Буреностният облак оформил се над главата ми и дълбоко очертаната (като гръмотевица) вертикална бръчка на "младото" ми чело, бързо я накараха да размисли.
...и така оправяйки претенциозната си фуста, Шарлота с видима неохота се отправи към овощната градина.

 Докато пристигнат ябълките за приготвих останалите продукти и включих фурната на 100градуса, за да загрява.

 Започнах да забърквам тестото очаквайки всеки момент Шарлота дa донесе ябълките.

 .....и чаках, чаках. От девет ябълкови дърета в градината все трябва да е открила поне едно.

 Открила е и още как. След като добре си е похапнала ябълки, Щарлота напълно забравила защо е в градината. Заварих я  да се люлее на люлката на Надето и си тананикаше някаква песничка на Бритни Спиърс от тинейджърският и период.
Е, аз все пак направих въпростният сладкиш, но само с орехи и канела.

Веселка

Лъчезарната усмивка на Весето разпръсна гръмотевичните облаци, които застрашително се бяха надвесили над къщата, още с идването на Курабийка. Определено имах нужда от този светъл лъч надежда, че реда и дисциплината отново, ще намерят своето присъствие в дома ми. Не е типично за характера ми да допускам "да ми се качват на главата", но този път просто му изтървах края. Макар и денонощно усмихната, Веселка е от онзи тип хора, които мило наричаме "чешит". Още с влизането в антрето тя пъргаво нареди, като гвардейци пред президенството разхвърляните в безпорядък обувчици. Без да придава значение на слисаните погледи на братовчедките си, заяви с леден и равен тон; "Утре, ще сложа номерца, за да се запази подредбата. До тогава се опитайте да им запомните местата...ако можете."
Голямата изненада я чакаше в спалното помещение - деветият кръг на ада. В средата на стаята беше издигната купчина от дрехи с големината на Вавилонската кула. Ще ви спестя подробности относно леката истерия в която изпадна Веселка, но (усмивката и за миг не слезе от лицето и) по- важен е крайният резултат. Изненадата дойде на сутринта.
Никога не бях виждала по-чиста и подредена стая в живота си. За миг си помислих, че съм в рая и току-що са ме настанили в Райският Президентски апартамент. По- късно разбрах, че Весето леко превърта на тема "чистота" и е готова на крайни мерки, за да постигне желаният резултат. Надето ми спомена, (без да иска си сложила очето на ключалката) че се стигнало и до физическа саморазправа. По принцип съм твърдо против насилието, но....всичко си има първи път.

Цецето

 Цецето едва беше прекрачила прага на входната врата и телефона зазвъня на пожар. Оставих момичетата да се порадват на поредната "мила" братовчедка и тичешком се втурнах към всекидневната, за да разбера кой така настойчиво звъни. Запъхтяна вдигнах слушалката и без дори да се представи лицето от среща, започна мълниеносна канонада от препоръки относно дневният режим на новопристигналата. След трийсет минутен монолог подразбрах, че разговарям (по- скоро слушам) с "любимата" баба на Цецето. И тъй като не бях предупредена, че ще има списък с препоръки, нищо не си записах и разбира се - нищо не запомних. Е добре де, мога да цитирам част от последното изречение по памет; ".....и внимавай с кого дружи Цецето!"
Това пък съвсем ме изненада. Въпросното Цеце е едно доста непретенциозно на вид момиченце със смешна провинциална забрадчица. Като се позамислих в слънчасалата ми глава изплува една много мъдра поговорка "Тихите води са най- дълбоки" и реших да си имам едмо на ум (т.с да я шпионорам- признавам си доста ниско паднах).

Няколко дена подред Цецето се припичаше на слънце и в това няма нищо обезпокоително освен мястото където го прави, вижте сами.

Какво може да прави едно "крехко" момиченце на такова място?! Не се чудете, аз ще ви кажа- ПУШИ ЦИГАРИ!!!

Е, аз не съм документирала точно този момент, защото баба и може да я види, но миризмата на евтин тютюн, който лъхашe от нея може да избие комарите в околността.

Реших да запазя тази информация  далече от милото и бабче,(поне за сега) но вече  Цецето може да наричате Пепеляшка. Смятам добре да се възползвам от този компромат (леле, колко съм коварна).

Грациела

Сините сливи вече са узрели а, още не сме направили популярният "Мармалад от сини сливи". За разлика от миналата година, тази е твърде благодатна за този прекрасен плод и овощните дървета са огънали клони под тежестта им. За миг си помислих, че при толкова безцелно шляещи се госпожици у дома, лесно ще намеря доброволци да помогнат, но...уви. Оказа се, че точно в този момент всички са изключително заети и не им е до сливов мармалад. Едва успях да предумам Грациела да се включи поне в брането на сливите. Наложи се да и направя куп комплименти от рода "Колко си висока (цели 55 см. истинска върлина) и стройна", "Имаш изключително грациозна походка, ще направиш успешна кариера на фотомодел." и куп подобни небивалици. След такова подмазване от моя страна, ще се наложи с месеци наред да си четкам достойнството. В крайна сметка Грациела не издържа на тази атака от суперлативи и се отправи към плодните дръвчета. Толкова се главозамая, че забрави да се преоблече и се хвърли в акция направо с парадните си дрехи.

Честно да ви кажа, много се съмнявам, че Грациела е взела думите ми на сериозно и вместо да събира сини сливи просто позира за пред камера (въображаема разбира се)

Госпожицата леко се е изморила... или попреяла.

Добре, че се е сетила да съблече жилетката си, така има шанс поне една дреха да остане здрава.

Ако сте пропуснали да видите добре дантелените кюлоти на Грациела, сега ще се разкрият в целият им блясък. Не мога да ви лиша от подобно удоволствие.

Баша

Определено трябва да мисля за преустройство на жилищната си площ. Започнахме да ставаме твърде много а краят не се вижда. Геройски преглъщам всяка нетактична забележка отправена по мой адрес, само защото предстои есенно почистване на градината. Хората са казали "...един ден гости, два дена гости, после.....мотиката." Това чака и моите нахакани приятелки, ще се чудят къде да се скрият.

Баша обожава разходките в гората, но това силно изостря и без това  вълчият и апетит.

Младата госпожица никъде не тръгва без рунтавият си приятел Жорко. Освен, че си приличат визуално, и двамата изповядват сходна житейска философия- "Нищо не приемай лично". Когато им казах в прав текст, че са "калпазани", те просто се огледаха недоумяващо наоколо, за да видят на кого говоря. След като установиха, че няма друг в очите им се изписа дълбоко съчувствие и мило ме запитаха; "От кога си говориш сама?"

Прюданс

Едва от вчера е тук, а вече имам желание да я натупам. Явно г-ца Прюданс (само болен мозък  може да измисли подобно име, горкото дете) обърка моята селска къща с хотел "Риц", за което ще си имаме разправии. Още с пристигането си пожела самостоятелна стая и никой да не я безпокои преди 10.00 ч. Оказа се, че това е най- невинното и желание. Последваха претенции по отношение на храната, температурата на топлата вода, въздуха в стаята и да ухаел на борови шишарки и т.н. Само на шишарки, ще ми стане ако продължава в същият дух. Добре, че обича често да е сред природата та имам време да успокоя изострените си нерви, защото броенето до десет не помага.

Тук Прюданс разпуска своето напрегнато тяло под приглушените лъчи на отиващото си Августовско слънце. В последните години медицината категорично се обяви против солариумите и младата дама е напълно запозната с тенденциите "Живот близко до природата"

В желанието си да се добере до няколко шипки, Прюданс така се заплете в храсталака, че се наложи да потърсим помощта на Горският.

Понеже заплетената в храсталаци Прюданс беше доста забавна гледка, ще ви покажа още две снимки....ха, ха, ха

Всичко мина благополучно и малката кокетка отново е готова да позира.

Есмералда

Бях предупредена, да се готвя за нашествие от роднини, но не очаквах да е толкова скоро. Докато убеждавах Надя да си прибере част от играчките в големият дрешник с, което ще освободи жизнено важно пространство за очакваните гостенки, на входната врата се чу силно оживление. Шест чифта детски крачета весело подскачаха в асинхрон, с което предизвикаха резонанс в къщата и трус с магнитут 3,5 по скалата на Рихтер (най- много си изпатиха полюлеите и порцелановите прасенца във витрината). Причината за настаналата еуфория е появата на поредната братовчедка. Облечена като за Арктическа експедиция, на вратата стоеше Есмералда в целият си блясък. Не се лъжете от името, че малката палавница е избягала от някой цигански катун или пък предсказва бъдещето с кристална топка. Просто Есмералда е невинна жертва на пристрастеността на родителите и към латино сериалите. Все пак да погледнем от добрата страна на нещата, Есмералда звучи доста по-колоритно от...Перхунде например.