Цецето

 Цецето едва беше прекрачила прага на входната врата и телефона зазвъня на пожар. Оставих момичетата да се порадват на поредната "мила" братовчедка и тичешком се втурнах към всекидневната, за да разбера кой така настойчиво звъни. Запъхтяна вдигнах слушалката и без дори да се представи лицето от среща, започна мълниеносна канонада от препоръки относно дневният режим на новопристигналата. След трийсет минутен монолог подразбрах, че разговарям (по- скоро слушам) с "любимата" баба на Цецето. И тъй като не бях предупредена, че ще има списък с препоръки, нищо не си записах и разбира се - нищо не запомних. Е добре де, мога да цитирам част от последното изречение по памет; ".....и внимавай с кого дружи Цецето!"
Това пък съвсем ме изненада. Въпросното Цеце е едно доста непретенциозно на вид момиченце със смешна провинциална забрадчица. Като се позамислих в слънчасалата ми глава изплува една много мъдра поговорка "Тихите води са най- дълбоки" и реших да си имам едмо на ум (т.с да я шпионорам- признавам си доста ниско паднах).

Няколко дена подред Цецето се припичаше на слънце и в това няма нищо обезпокоително освен мястото където го прави, вижте сами.

Какво може да прави едно "крехко" момиченце на такова място?! Не се чудете, аз ще ви кажа- ПУШИ ЦИГАРИ!!!

Е, аз не съм документирала точно този момент, защото баба и може да я види, но миризмата на евтин тютюн, който лъхашe от нея може да избие комарите в околността.

Реших да запазя тази информация  далече от милото и бабче,(поне за сега) но вече  Цецето може да наричате Пепеляшка. Смятам добре да се възползвам от този компромат (леле, колко съм коварна).