Цецето

 Цецето едва беше прекрачила прага на входната врата и телефона зазвъня на пожар. Оставих момичетата да се порадват на поредната "мила" братовчедка и тичешком се втурнах към всекидневната, за да разбера кой така настойчиво звъни. Запъхтяна вдигнах слушалката и без дори да се представи лицето от среща, започна мълниеносна канонада от препоръки относно дневният режим на новопристигналата. След трийсет минутен монолог подразбрах, че разговарям (по- скоро слушам) с "любимата" баба на Цецето. И тъй като не бях предупредена, че ще има списък с препоръки, нищо не си записах и разбира се - нищо не запомних. Е добре де, мога да цитирам част от последното изречение по памет; ".....и внимавай с кого дружи Цецето!"
Това пък съвсем ме изненада. Въпросното Цеце е едно доста непретенциозно на вид момиченце със смешна провинциална забрадчица. Като се позамислих в слънчасалата ми глава изплува една много мъдра поговорка "Тихите води са най- дълбоки" и реших да си имам едмо на ум (т.с да я шпионорам- признавам си доста ниско паднах).

Няколко дена подред Цецето се припичаше на слънце и в това няма нищо обезпокоително освен мястото където го прави, вижте сами.

Какво може да прави едно "крехко" момиченце на такова място?! Не се чудете, аз ще ви кажа- ПУШИ ЦИГАРИ!!!

Е, аз не съм документирала точно този момент, защото баба и може да я види, но миризмата на евтин тютюн, който лъхашe от нея може да избие комарите в околността.

Реших да запазя тази информация  далече от милото и бабче,(поне за сега) но вече  Цецето може да наричате Пепеляшка. Смятам добре да се възползвам от този компромат (леле, колко съм коварна).

Грациела

Сините сливи вече са узрели а, още не сме направили популярният "Мармалад от сини сливи". За разлика от миналата година, тази е твърде благодатна за този прекрасен плод и овощните дървета са огънали клони под тежестта им. За миг си помислих, че при толкова безцелно шляещи се госпожици у дома, лесно ще намеря доброволци да помогнат, но...уви. Оказа се, че точно в този момент всички са изключително заети и не им е до сливов мармалад. Едва успях да предумам Грациела да се включи поне в брането на сливите. Наложи се да и направя куп комплименти от рода "Колко си висока (цели 55 см. истинска върлина) и стройна", "Имаш изключително грациозна походка, ще направиш успешна кариера на фотомодел." и куп подобни небивалици. След такова подмазване от моя страна, ще се наложи с месеци наред да си четкам достойнството. В крайна сметка Грациела не издържа на тази атака от суперлативи и се отправи към плодните дръвчета. Толкова се главозамая, че забрави да се преоблече и се хвърли в акция направо с парадните си дрехи.

Честно да ви кажа, много се съмнявам, че Грациела е взела думите ми на сериозно и вместо да събира сини сливи просто позира за пред камера (въображаема разбира се)

Госпожицата леко се е изморила... или попреяла.

Добре, че се е сетила да съблече жилетката си, така има шанс поне една дреха да остане здрава.

Ако сте пропуснали да видите добре дантелените кюлоти на Грациела, сега ще се разкрият в целият им блясък. Не мога да ви лиша от подобно удоволствие.

Прюданс

Едва от вчера е тук, а вече имам желание да я натупам. Явно г-ца Прюданс (само болен мозък  може да измисли подобно име, горкото дете) обърка моята селска къща с хотел "Риц", за което ще си имаме разправии. Още с пристигането си пожела самостоятелна стая и никой да не я безпокои преди 10.00 ч. Оказа се, че това е най- невинното и желание. Последваха претенции по отношение на храната, температурата на топлата вода, въздуха в стаята и да ухаел на борови шишарки и т.н. Само на шишарки, ще ми стане ако продължава в същият дух. Добре, че обича често да е сред природата та имам време да успокоя изострените си нерви, защото броенето до десет не помага.

Тук Прюданс разпуска своето напрегнато тяло под приглушените лъчи на отиващото си Августовско слънце. В последните години медицината категорично се обяви против солариумите и младата дама е напълно запозната с тенденциите "Живот близко до природата"

В желанието си да се добере до няколко шипки, Прюданс така се заплете в храсталака, че се наложи да потърсим помощта на Горският.

Понеже заплетената в храсталаци Прюданс беше доста забавна гледка, ще ви покажа още две снимки....ха, ха, ха

Всичко мина благополучно и малката кокетка отново е готова да позира.

Есмералда

Бях предупредена, да се готвя за нашествие от роднини, но не очаквах да е толкова скоро. Докато убеждавах Надя да си прибере част от играчките в големият дрешник с, което ще освободи жизнено важно пространство за очакваните гостенки, на входната врата се чу силно оживление. Шест чифта детски крачета весело подскачаха в асинхрон, с което предизвикаха резонанс в къщата и трус с магнитут 3,5 по скалата на Рихтер (най- много си изпатиха полюлеите и порцелановите прасенца във витрината). Причината за настаналата еуфория е появата на поредната братовчедка. Облечена като за Арктическа експедиция, на вратата стоеше Есмералда в целият си блясък. Не се лъжете от името, че малката палавница е избягала от някой цигански катун или пък предсказва бъдещето с кристална топка. Просто Есмералда е невинна жертва на пристрастеността на родителите и към латино сериалите. Все пак да погледнем от добрата страна на нещата, Есмералда звучи доста по-колоритно от...Перхунде например.

Завърнах се (поне ще опитам)

Много често близки и приятели ме критикуват (проява на безразсъдна смелост), че прекалявам с детайлите и куклите ми заприличват на коледни елхи. Обикновено много не вземам от дума, но този път реших да се съобразя с коментарите. Ще се опитам да се въздържам от прекалено детайлизиране, но да знаете, че шаренията ми идва от вътре, просто душата ми го търси.
Като начало, ще започна със серия класически Валдорфски кукли и ново оформление на блога. Е, не че този дизайн е по- добър от старият но желанието ми да се направя на интересна пребори здравият разум.
Навярно мнозина от вас виждайки нова моя кукла очакват и придружаващо я стихче. Така беше до скоро, но високата въздушна влажност , разложи голяма част от мозъчните ми клетки (те и преди не бяха много). Какво става в пространството под черепната ми кутия е загадка за науката, просто "Зоната на здрача".
Винаги съм се забавлявала на израза "Ваш'та лесна - вие сте прости". Да ви кажа честно, наистина ми е по-лесно.
Дойде ред да ви представя една от многобройните роднини на моите селски съкафезнички

                                               Курабийка

Не се смейте, тя наистина така се казва. Курабийка идва от дълбокият Прованс и там не са чували за д-р Аткинс. Обикновено името определя характера а в нашият случай и външният вид. В разгара на летните жеги, всеки набляга на плодовете и зеленчуците но не и Курабийка. Вярна на името си, тя не се лишава нито ден от любимите си домашни курабийки, обилно поръсени със захар. И за да бъдат още по-здравословни, щедро ги намазва с ягодово сладко. С тази "желязна" диета, Курабийка съвсем логично нарасна до скромните 53см. и ....кг.( все пак е дама, има си достойнство). И да знаете, тя съвсем не е дебела, просто има едър кокал.
Курабийка ме зарадва с новината, че и други нейни роднини смятат да ме посетят през есента. Характерно за  фамилията им било, че са с лееееко наднормено тегло и не им понасят летните жеги. Имали желание да дойдат по- рано, за да си направят няколко морски бани, но изгарящите лъчи на Августовското слънце, щели да се отразят твърде пагубно върху нежната им кожа. Курабийка започна да говори нещо за Озоновата дупка, но аз предпочетох да я оставя в компанията на милите и братовчедки. Докато оправят световният климат и одумат останалите си роднини, ще настъпи Зимата.

Клоунът

Някой много мъдър човек (за съжаление не знам кой ) е казал: " Не е приятел този, който ти бърше сълзите а този, който не те кара да плачеш."
Ако следваме тази логика, то клоуните са ни най- добрите приятели. Започнали своят живот от трупите на Комедия дел Арте, днес от клоуните се очаква единствено да носят радост.
Но различните хора се радват на различни емоции. Някои изпитват удоволствие от тъгата и когато очите им се напълнят със сълзи, душата им изпада в екстаз. Повечето от нас свързват сълзите с нещастието, но клоуните превеждат сълзите в думи, които сърцето не може да изрече. Сълзите измиват грима от лицата ни и показват, че под дебелите слоеве грим, всъщност сме хора. Зад смешните дрешки и нарисувана усмивка стои една човешка съдба. Трябва да погледнеш зад грима, право в очите, те разказват цяла история... може би твоята.

Гуидо

Годината е 1797, поредният мрачен февруарски ден. Гуидо млад и находчив човек, син на потомствени търговци, трескаво се приготвя за ежегодният карнавал, но неописуемо безпокойство блокира мускулите на младото му тяло.  Наполеон вече втора година триумфира из цяла Европа и е въпрос на време и Република Венеция да падне под военната му мощ. Гуидо ясно осъзнава, че окупацията ще сложи край не само на това вековно забавление, но и ще преобърне целият му живот. Целогодишната суетня около карнавала му носи доста добри доходи и е притеснен от възможността това да спре.  Внася платове от далечна Индия и Китай, които се разграбват за часове от Венецианските богаташи в стремежа си да създадат най-пищният и запомнящ се костюм. Десет дена преди Великденските пости, Венеция се превръща в котел от разгорещени емоции и облак от ярки цветове, никой не жали средства и не мисли за тежките дни след карнавала. За печалбата от тези безпаметни дни, Гуидо работи цяла година.  След краткият момент на несигурност и лека печал, младият венецианец разтърси енергично глава и се отправи към площад Сан Марко, където събралото се мнозинство вече беше стигнало върха на своето безумие.

P.S. За съжаление страховете на Гуидо се оказаха напълно основателни. Още същата година Венеция бе превзета от Наполеон който провъзгласи Венецианската  република като част от своята империя и сложи край на Венецианският карнавал за цели 200 години. Традицията бе възтановена едва през 1979г.

к-н Джо МакПайп (свраката)

На 11 Май 1588г. от пристанището на Лисабон потеглят 130 кораба, най-голямата флота до това време, коятo ще влезе в историческите хроники под името Великата армада. В нея са съсредоточени въжделенията на амбициозния и славолюбив испански крал Филип Втори да срази надигащата се мощ на Англия по море. Гибелта на Армадата е била предопределена поради остарялата и бойна техника, тежкоподвижни кораби и храброто участие на дузина  английски капитани, бивши  морски разбойници. Най-ярко сред тях  се откроявал капитан Джо МакПайп (свраката). Бивш съратник на к-н Джак Спароу (врабчето), Джо решил да  се посвети на служба на кралицата и да загърби престъпното си минало. Капитан МакПайп е шотландски католик приел да се сражава на страната на протестанска Англия в замяна на амнистия за престъпното му минало. Мъдрата кралица Елизабет Първа, обещала щедро възнаграждение и отмяна на издадените смъртни присъди за пиратство, срещу безценните умения на пиратите за водене на морски бой. Личността на капитан Джо МакПайп е сложна и драматична. Авантюрист по душа, той е принуден да застане на страната на закона и от човек раздаващ заповеди, да се научи да приема такива. Утеха за него било разрешението да задържи част от безценният товар на пълните Испански галеони, възможност която той с охота приел. Така капитан МакПайп успял да се сдобие с изящния костюм на Испански благородник от авантюриста дон Хуан Мартинес де Рекалде, имал нещастието да бъде на кораба "Сан Мартин", паднал под абордажните куки на храбрият вече бивш пират. Капитан Джо МакПайп има внушителна осанка. Със своите 60 см.(без да включваме шапката) той е истинско торнадо в ръкопашният бой и страшилище за враговете на кралицата.