Еманципация

Цура е важна, интелигентна таралежка,
по служба тя на Ежът е колежка.
След работа той често я кани на кафе,
отдавна Цура му е взела ергенското сърце.

Като стар ерген, Ежът постоянно я ухажва,
но на Цура това започва да досажда.
Тя е модерна, еманципирана жена,
смело отстоява своите права.

Комплиментите приема за сексизъм,
за нея те са форма на ергенски екстремизъм.
Цура иска сметката за двама да плати,
но мъжкото у Ежът силно се смути.

Като всяка жена и Цура си има скромна мечта,
политическа кариера, ще прави тя.
Щом разбра Ежът на Цура мечтите,
бързо от масата стана и плю си на петите.

Честит рожден ден !

Желанието ми да спделя с вас моето ново хоби ме провокира преди 3 месеца да създам този блог.Тогава дори и не подозирах, че това мое начинание ще преобрази изцяло ежедневието ми и, ще навлезе дълбоко в личното пространство и на други хора.
Преди известно време в публикацията си "Малко лирично отклонение", ви запознах бегло с Татяна Найденова от гр. Перник. За краткото време през което се познаваме, успяхме да създадем искрено и безкористно приятелство в основата на което бяха нескромно казано моите кукли.
Днес когато прочетох поредното писъмце от Таня, усетих лека меланхолия и тъга. В него Танчето пише,че синът и Йордан (много хубаво име, случайно и аз се казвам така) днес (20.05) има рожден ден и тя по традиция си пийва сама шампанско за негово здраве. В това няма нищо странно,но в момента синът и живее в далечен Китай и личните празници  в подобна ситуация ни правят малко тъжни. Независимо в кой край на света живеем и колко е натоварено нашето ежедневие, никога не ни напуска чувството за принадлежност към мястото където сме родени и сме извършили първите си бели.
Танче, днес аз и моето семейство, също ще си пийнем шампанско за здравето на Данчо. Направете го и вие приятели.

Ето това е Таня. Тук тя споделя своята популярност с Джеки Чан и Джет Лии.

...а тук, умело се е прикрила зад стройната Стрелиция. Танче...виждаме те

Това са първите и играчки, но да знаете че аз я запалих (да не пропусна да се изфукам).

Таня е и голям кулинар. В момента проверявам какви са възможностите да ме осинови. Така, ще преяждам законно.

Женско приятелство

В началото пет сплотени приятелки бяха,
но на Розалина те силно завидяха.
Където има "здраво" женско приятелство,
скоро настъпва неизбежно предателство.

Сред всички  Розалина се най-открояваше
но скромна бе тя и не се хвалеше.
Приемаше просто чуждите комплименти,
без да печели от тях девиденти.

Силно завидяха тези ушати сладурани
и решиха всяка своята чест да брани.
Измислиха те за момичето сплетни,
та красотата и до земята да се принизи.

"Има като Сирано дьо Бержерак  носле,
в Бразилия усеща аромата на кафе.
А пък с тези дълги розави уши,
в гората чува кога прасе квичи."

Розалина дълго време подигравките търпя,
но накрая просто психиката  и  не издържа.
Твърдо реши  тя по свой път да поеме,
женското приятелство е непосилно за нея бреме.

Съветите на Надя

Ровейки се в интернет простванството установих, че се задържам най-много в блогове, чийто автори най-благородно споделят своят практически опит с нас новаците.
Като новоизлюпен "майстор"на кукли, реших и аз да ви запозная с моменти от създаването на една кукла (е, вие имате късмет и ще видите четири).

След дълго взиране в една точка, стигнах до прозрението,  че ще ми трябва подходящ материал. Например някакво трико.

Добре, това го уредих но видях,че майсторите използват и кройки. Ето кройки.

След дълго умуване "Кое, Къде се слага?", получих нещо такова

... и купчина ръчички и крачета

Спокойно, Надя в хаоса ще сложи ред.

Първо ръчичките

...а сега и крачетата

Готово!

По въпроса с очите, е там не мога да помогна. Обикновенно започват и двете очи да гледат в една посока едва след третият опит ми се получи. Стискам палци при вас да се получи от първия. Добре де, ще ви дам един жокер, нослето е от клечки за уши. С това смятам да преустановя "майсторският" си  урок преди да съм се главозамаяла и да ви объркам тотално.
Дерзайте!

Учередително събрание

Преди има- няма месец- два,
в наше село гръмна новина.
В кметството бе залепено съобщение:
"Ще правим Дамско движение.

Каним всички млади дами,
всички чувстващи се неразбрани.
Заповядайте в селското ни кафене,
каним Ви на Дамско соаре."

Като прочетоха тази новина,
разбунтуваха се селяните веднага.
"Що е туй чудо "соаре"
и вредно ли е то за нашите овце?!

Стадото ще може ли да го яде
и по ливадата ли ще расте?
Кметицата бързо да ни разясни
и за щетите тя да ни овъзмезди!"

При този интелектуален потенциал,
начинанието бе застрашено от провал.
Селяните приеха това пусто "соаре",
като невиждано природно бедствие.

Само учередителките се явиха
и пред всички гордо заявиха:
"С тежка задача, ще се заловим,
Ренесанса в селото ще възродим."

В този Ренесанс, селяните нова заплаха видяха,
изпокриха се и ключа три пъти превъртяха.
Още в Готика мрачна, дълбока живеят те
с дрехите заспиват, като в Средните векове.

Офелия

С име на Шекспирова героиня,
Офелия е просто селска домакиня.
Тя е мила нежна, хубавица
но нищо няма в нейната главица.

Получи за дамското соаре покана,
защото незаето място остана.
Така влезе в този клуб отбран,
но милата не знае, защо е там?

Адвокат  да стане тя мечтае,
но още с мечета си играе.
Макар денонощно книги да чете,
умът и е на мъничко дете.

В нейната празна глава
се прокрадна мисъл една:
"Как тази кауза благородна,
да бъде за мене угодна?"

Марчела е моя близка съседка,
ще гласувам за нея по сметка.
Ще дам своят глас без подкана,
но ще искам нещо в замяна.

Марчела има много овце,
ще ми носи прясно млечице.
На тавана има плюшено мече,
ще искам да ми го даде!"

Марчела, Жасмина, Елвира,
Офелия и Беатриче - елитът се събра.
Ще жертват личното си време,
но селото по нов път, ще поеме.

Малко лирично отклонение

Когато започнах да правя кукли, дори и не предполагах, че това мое хоби, ще ме свърже с толкова интересни и талантливи хора.

Такъв човек е Татяна Найденова от град Перник. Дама с изключително сръчни ръце и голямо, бладородно сърце.Дълго време си мислех, че бездарието и посредствеността са окупирали безпощадно нашето общество, но хора като нея бързо ме опровергаха.

Таня има изключително интересна и благородна професия. Тя помага на хора в неравностойно положение да придобият професионална квалификация по шев и кройка. Преведено на човешки език, показва на тези които  нямат нашето щастие да са физически пълноценни, да открият красивите неща в живота.

Макар да познавам Танчето само виртуално, със своята непринуденост, за кратко време тя се превърна в част от моето семейство. В нейно лице Надя намери втората си баба (много, много млада баба), а аз по-голямата си сестра от която винаги съм имала нужда.

След като уши любимата възглавничка на Надя,  Таня ме изненада с поредният си подарък. Благодарение на нея, кокетната Корнелия се сдоби с този прекрасен тоалет.

Таня, да си ни жива и здрава и все така да ни радваш с ведрият си характер. Не забравяй, че аз и Надя те обичаме.