Баша

Определено трябва да мисля за преустройство на жилищната си площ. Започнахме да ставаме твърде много а краят не се вижда. Геройски преглъщам всяка нетактична забележка отправена по мой адрес, само защото предстои есенно почистване на градината. Хората са казали "...един ден гости, два дена гости, после.....мотиката." Това чака и моите нахакани приятелки, ще се чудят къде да се скрият.

Баша обожава разходките в гората, но това силно изостря и без това  вълчият и апетит.

Младата госпожица никъде не тръгва без рунтавият си приятел Жорко. Освен, че си приличат визуално, и двамата изповядват сходна житейска философия- "Нищо не приемай лично". Когато им казах в прав текст, че са "калпазани", те просто се огледаха недоумяващо наоколо, за да видят на кого говоря. След като установиха, че няма друг в очите им се изписа дълбоко съчувствие и мило ме запитаха; "От кога си говориш сама?"

Прюданс

Едва от вчера е тук, а вече имам желание да я натупам. Явно г-ца Прюданс (само болен мозък  може да измисли подобно име, горкото дете) обърка моята селска къща с хотел "Риц", за което ще си имаме разправии. Още с пристигането си пожела самостоятелна стая и никой да не я безпокои преди 10.00 ч. Оказа се, че това е най- невинното и желание. Последваха претенции по отношение на храната, температурата на топлата вода, въздуха в стаята и да ухаел на борови шишарки и т.н. Само на шишарки, ще ми стане ако продължава в същият дух. Добре, че обича често да е сред природата та имам време да успокоя изострените си нерви, защото броенето до десет не помага.

Тук Прюданс разпуска своето напрегнато тяло под приглушените лъчи на отиващото си Августовско слънце. В последните години медицината категорично се обяви против солариумите и младата дама е напълно запозната с тенденциите "Живот близко до природата"

В желанието си да се добере до няколко шипки, Прюданс така се заплете в храсталака, че се наложи да потърсим помощта на Горският.

Понеже заплетената в храсталаци Прюданс беше доста забавна гледка, ще ви покажа още две снимки....ха, ха, ха

Всичко мина благополучно и малката кокетка отново е готова да позира.

Есмералда

Бях предупредена, да се готвя за нашествие от роднини, но не очаквах да е толкова скоро. Докато убеждавах Надя да си прибере част от играчките в големият дрешник с, което ще освободи жизнено важно пространство за очакваните гостенки, на входната врата се чу силно оживление. Шест чифта детски крачета весело подскачаха в асинхрон, с което предизвикаха резонанс в къщата и трус с магнитут 3,5 по скалата на Рихтер (най- много си изпатиха полюлеите и порцелановите прасенца във витрината). Причината за настаналата еуфория е появата на поредната братовчедка. Облечена като за Арктическа експедиция, на вратата стоеше Есмералда в целият си блясък. Не се лъжете от името, че малката палавница е избягала от някой цигански катун или пък предсказва бъдещето с кристална топка. Просто Есмералда е невинна жертва на пристрастеността на родителите и към латино сериалите. Все пак да погледнем от добрата страна на нещата, Есмералда звучи доста по-колоритно от...Перхунде например.

Завърнах се (поне ще опитам)

Много често близки и приятели ме критикуват (проява на безразсъдна смелост), че прекалявам с детайлите и куклите ми заприличват на коледни елхи. Обикновено много не вземам от дума, но този път реших да се съобразя с коментарите. Ще се опитам да се въздържам от прекалено детайлизиране, но да знаете, че шаренията ми идва от вътре, просто душата ми го търси.
Като начало, ще започна със серия класически Валдорфски кукли и ново оформление на блога. Е, не че този дизайн е по- добър от старият но желанието ми да се направя на интересна пребори здравият разум.
Навярно мнозина от вас виждайки нова моя кукла очакват и придружаващо я стихче. Така беше до скоро, но високата въздушна влажност , разложи голяма част от мозъчните ми клетки (те и преди не бяха много). Какво става в пространството под черепната ми кутия е загадка за науката, просто "Зоната на здрача".
Винаги съм се забавлявала на израза "Ваш'та лесна - вие сте прости". Да ви кажа честно, наистина ми е по-лесно.
Дойде ред да ви представя една от многобройните роднини на моите селски съкафезнички

                                               Курабийка

Не се смейте, тя наистина така се казва. Курабийка идва от дълбокият Прованс и там не са чували за д-р Аткинс. Обикновено името определя характера а в нашият случай и външният вид. В разгара на летните жеги, всеки набляга на плодовете и зеленчуците но не и Курабийка. Вярна на името си, тя не се лишава нито ден от любимите си домашни курабийки, обилно поръсени със захар. И за да бъдат още по-здравословни, щедро ги намазва с ягодово сладко. С тази "желязна" диета, Курабийка съвсем логично нарасна до скромните 53см. и ....кг.( все пак е дама, има си достойнство). И да знаете, тя съвсем не е дебела, просто има едър кокал.
Курабийка ме зарадва с новината, че и други нейни роднини смятат да ме посетят през есента. Характерно за  фамилията им било, че са с лееееко наднормено тегло и не им понасят летните жеги. Имали желание да дойдат по- рано, за да си направят няколко морски бани, но изгарящите лъчи на Августовското слънце, щели да се отразят твърде пагубно върху нежната им кожа. Курабийка започна да говори нещо за Озоновата дупка, но аз предпочетох да я оставя в компанията на милите и братовчедки. Докато оправят световният климат и одумат останалите си роднини, ще настъпи Зимата.

Още пране

...както и предполагах. Поради изключително натовареното ежедневие на моите кукли, вече втора седмица прането им виси на простора. За миг ми мина мисълта да им го прибера аз, но като познавам желязната логика с която решават текущите си проблеми, може би имат нещо на ум. Като се приберат довечера от плажа, ще ги запитам любезно какво, ще правят с останалото пране. Навярно са решили, че то ще изсъхне в пералнята. Дано не са много преуморени от горещото слънце и студените коктейли, които са изпили на плажа и със сетни сили вземат някакво решение.

Женска суетня

От няколко дена пералната машина не спира да работи а купчината с пране така и не намалява. След като мъжлето ми попари надеждата, че това може да е негово дело с невинното изказване "Не знам кое копче да натисна",през главата ми мина идеята за полтъргайс. Преди да извикам специалист от катедрата за "Изучаване на паранормални явления" към БАН, реших първо аз да проверя за какво става дума.
И така, събрала целият си кураж се отправих към пералното помещение. Още слизайки по стъпалата към приземният етаж, ушите ми доловиха шума от топуркане на малки крачета и детски гласчета разменящи си типично женски "любезности".
Когато отворих вратата пред мен се разкри неописуема гледка. Нахаканите ми кукли решили в разгара на лятото да направят инвентаризация на есенно- зимният си гардероб. Проблема идваше от това, че свършил омекотителя и по грешка попаднало тъмно терличе при светлите дрешки. Сега се налагало препиране и провеждаха разследване кой е виновен за създалото се неудобство.
Без да се намесвам в спорат им,( и без това търсиха на кого да си го изкарат) хвърлих едно око на дрешките  и доста, доста им завидях .... неблагородно.
След като приключиха с прането, съвсем логично възникна и вторият проблем- простирането. Имайки в предвид, че за изпирането им бе необходима близо седмица, идеята да окупират за още толкова и простират ми, силно ме разтревожи. Познавайки пиперливият характер на куклите си се налижи да използвам цялата си дипломатичност, за да ги помоля да си направят простир на поляната. След кратко съвещание решиха, че това е добра идея. Дори излязоха с номера, че те щели да ми го предложат защото се опасявали, че Надето "неволно" ще си избършела шоколадовите ръце в дрешките им.

Имам си юрганче

Тези които следят "творчеството" ми, навярно са забелязали, че имам неприкрита слабост към селската тематика.Разбира се, това си има съвсем просто обяснение. Като начало ще споделя, че вече 3 щастливи години живея с най- хубавият селски момък,( не искам да ви дразня ама е много хубав) което ме прави логично селска булка. За да вляза напълно в образа на селската домакиня си имам и малка зеленчукова градинка.Тази година открих, че зеленчуко- производството изисква известни грижи, като поливане, наторяване и окопаване. Е, до поливане още не се е стигнало, благодарение на "слънчевото лято", ще спестим доста от сметката за вода. Това с водата добре, но прекомерната влага превърна спретнатата ми градинка в Амазонска джунгла. Гледайки известно време в една точка, стигнах до следното прозрение; Надежда+зеленчуци + кукли= НЕВЪЗМОЖНА КОМБИНАЦИЯ.
Първият вариант беше -зеленчуци + кукли, но нямаше на кого да пробутам Надето, поради отчайващи пропуски във възпитанието и. Така се стигна до вторият вариант- зеленчуци + Надето. Още на следващият ден взех един високо технологичен уред, познат под името "мотика" и зачаках да заработи, но мъжлето ми каза, че дистанционото на уреда не работи, (много е капризна тази техника бе ) та се наложи да използвам груба сила. Където не се иска много мислене  е идеалното поле за изява на моя аграрен талант и за кратко време сътворих чудеса. Мислех да не се фукам, но не мога да се сдържа.

Това на втори план е овощната ни градинка.
  Преди да съм ви убила с празнословията си, ще ви го кажа направо- скоро кукли НЯМА ДА ИМА. Добре де, не го приемайте толкова трагично, в момента подготвям материали за цяла армия от кукли. При първа възможност, ще ви бомбандирам с творчеството си, за което вече ви съчувствам.
Тъй като още нищо не съм направила, ще се похваля с поредният си подарък. Като кажа подарък разбирайте Таня, това е второто и име.Тя е запозната с уменията ми на шевната машина и реши да ми спести срама и спретна това разкошно юрганче за важните ми кукли.

 Като най-нахална се прояви овчицата Боца и веднага се намъкна под топлите завивки

 Сигурно се досещате, че под юрганчето  Боца е както майка я е родила (т.с. Аз).Танчето ме помоли да и направя актова фотография, но се налага да откажа. Боца се чувства неразположена и съм длъжна да се съобразя със състоянието и, все пак сме дами.
Веднага щом Боца се почувства по-добре, ще я изпратя за Перник, където Таня ще се погрижи за тоалета и.
Ако някой пита за Надето- тя вече прехвърли една година и влезе в групата на подрастващите. Това автоматично я натоварва с нови отговорности, но след като изтървахме първата година от възпитанието и, ще се наложи ускорено да наваксваме останалите 6. Дано вече нямаме толкова много саботьори.