Завърнах се (поне ще опитам)

Много често близки и приятели ме критикуват (проява на безразсъдна смелост), че прекалявам с детайлите и куклите ми заприличват на коледни елхи. Обикновено много не вземам от дума, но този път реших да се съобразя с коментарите. Ще се опитам да се въздържам от прекалено детайлизиране, но да знаете, че шаренията ми идва от вътре, просто душата ми го търси.
Като начало, ще започна със серия класически Валдорфски кукли и ново оформление на блога. Е, не че този дизайн е по- добър от старият но желанието ми да се направя на интересна пребори здравият разум.
Навярно мнозина от вас виждайки нова моя кукла очакват и придружаващо я стихче. Така беше до скоро, но високата въздушна влажност , разложи голяма част от мозъчните ми клетки (те и преди не бяха много). Какво става в пространството под черепната ми кутия е загадка за науката, просто "Зоната на здрача".
Винаги съм се забавлявала на израза "Ваш'та лесна - вие сте прости". Да ви кажа честно, наистина ми е по-лесно.
Дойде ред да ви представя една от многобройните роднини на моите селски съкафезнички

                                               Курабийка

Не се смейте, тя наистина така се казва. Курабийка идва от дълбокият Прованс и там не са чували за д-р Аткинс. Обикновено името определя характера а в нашият случай и външният вид. В разгара на летните жеги, всеки набляга на плодовете и зеленчуците но не и Курабийка. Вярна на името си, тя не се лишава нито ден от любимите си домашни курабийки, обилно поръсени със захар. И за да бъдат още по-здравословни, щедро ги намазва с ягодово сладко. С тази "желязна" диета, Курабийка съвсем логично нарасна до скромните 53см. и ....кг.( все пак е дама, има си достойнство). И да знаете, тя съвсем не е дебела, просто има едър кокал.
Курабийка ме зарадва с новината, че и други нейни роднини смятат да ме посетят през есента. Характерно за  фамилията им било, че са с лееееко наднормено тегло и не им понасят летните жеги. Имали желание да дойдат по- рано, за да си направят няколко морски бани, но изгарящите лъчи на Августовското слънце, щели да се отразят твърде пагубно върху нежната им кожа. Курабийка започна да говори нещо за Озоновата дупка, но аз предпочетох да я оставя в компанията на милите и братовчедки. Докато оправят световният климат и одумат останалите си роднини, ще настъпи Зимата.

Още пране

...както и предполагах. Поради изключително натовареното ежедневие на моите кукли, вече втора седмица прането им виси на простора. За миг ми мина мисълта да им го прибера аз, но като познавам желязната логика с която решават текущите си проблеми, може би имат нещо на ум. Като се приберат довечера от плажа, ще ги запитам любезно какво, ще правят с останалото пране. Навярно са решили, че то ще изсъхне в пералнята. Дано не са много преуморени от горещото слънце и студените коктейли, които са изпили на плажа и със сетни сили вземат някакво решение.

Женска суетня

От няколко дена пералната машина не спира да работи а купчината с пране така и не намалява. След като мъжлето ми попари надеждата, че това може да е негово дело с невинното изказване "Не знам кое копче да натисна",през главата ми мина идеята за полтъргайс. Преди да извикам специалист от катедрата за "Изучаване на паранормални явления" към БАН, реших първо аз да проверя за какво става дума.
И така, събрала целият си кураж се отправих към пералното помещение. Още слизайки по стъпалата към приземният етаж, ушите ми доловиха шума от топуркане на малки крачета и детски гласчета разменящи си типично женски "любезности".
Когато отворих вратата пред мен се разкри неописуема гледка. Нахаканите ми кукли решили в разгара на лятото да направят инвентаризация на есенно- зимният си гардероб. Проблема идваше от това, че свършил омекотителя и по грешка попаднало тъмно терличе при светлите дрешки. Сега се налагало препиране и провеждаха разследване кой е виновен за създалото се неудобство.
Без да се намесвам в спорат им,( и без това търсиха на кого да си го изкарат) хвърлих едно око на дрешките  и доста, доста им завидях .... неблагородно.
След като приключиха с прането, съвсем логично възникна и вторият проблем- простирането. Имайки в предвид, че за изпирането им бе необходима близо седмица, идеята да окупират за още толкова и простират ми, силно ме разтревожи. Познавайки пиперливият характер на куклите си се налижи да използвам цялата си дипломатичност, за да ги помоля да си направят простир на поляната. След кратко съвещание решиха, че това е добра идея. Дори излязоха с номера, че те щели да ми го предложат защото се опасявали, че Надето "неволно" ще си избършела шоколадовите ръце в дрешките им.

Имам си юрганче

Тези които следят "творчеството" ми, навярно са забелязали, че имам неприкрита слабост към селската тематика.Разбира се, това си има съвсем просто обяснение. Като начало ще споделя, че вече 3 щастливи години живея с най- хубавият селски момък,( не искам да ви дразня ама е много хубав) което ме прави логично селска булка. За да вляза напълно в образа на селската домакиня си имам и малка зеленчукова градинка.Тази година открих, че зеленчуко- производството изисква известни грижи, като поливане, наторяване и окопаване. Е, до поливане още не се е стигнало, благодарение на "слънчевото лято", ще спестим доста от сметката за вода. Това с водата добре, но прекомерната влага превърна спретнатата ми градинка в Амазонска джунгла. Гледайки известно време в една точка, стигнах до следното прозрение; Надежда+зеленчуци + кукли= НЕВЪЗМОЖНА КОМБИНАЦИЯ.
Първият вариант беше -зеленчуци + кукли, но нямаше на кого да пробутам Надето, поради отчайващи пропуски във възпитанието и. Така се стигна до вторият вариант- зеленчуци + Надето. Още на следващият ден взех един високо технологичен уред, познат под името "мотика" и зачаках да заработи, но мъжлето ми каза, че дистанционото на уреда не работи, (много е капризна тази техника бе ) та се наложи да използвам груба сила. Където не се иска много мислене  е идеалното поле за изява на моя аграрен талант и за кратко време сътворих чудеса. Мислех да не се фукам, но не мога да се сдържа.

Това на втори план е овощната ни градинка.
  Преди да съм ви убила с празнословията си, ще ви го кажа направо- скоро кукли НЯМА ДА ИМА. Добре де, не го приемайте толкова трагично, в момента подготвям материали за цяла армия от кукли. При първа възможност, ще ви бомбандирам с творчеството си, за което вече ви съчувствам.
Тъй като още нищо не съм направила, ще се похваля с поредният си подарък. Като кажа подарък разбирайте Таня, това е второто и име.Тя е запозната с уменията ми на шевната машина и реши да ми спести срама и спретна това разкошно юрганче за важните ми кукли.

 Като най-нахална се прояви овчицата Боца и веднага се намъкна под топлите завивки

 Сигурно се досещате, че под юрганчето  Боца е както майка я е родила (т.с. Аз).Танчето ме помоли да и направя актова фотография, но се налага да откажа. Боца се чувства неразположена и съм длъжна да се съобразя със състоянието и, все пак сме дами.
Веднага щом Боца се почувства по-добре, ще я изпратя за Перник, където Таня ще се погрижи за тоалета и.
Ако някой пита за Надето- тя вече прехвърли една година и влезе в групата на подрастващите. Това автоматично я натоварва с нови отговорности, но след като изтървахме първата година от възпитанието и, ще се наложи ускорено да наваксваме останалите 6. Дано вече нямаме толкова много саботьори.

Клоунът

Някой много мъдър човек (за съжаление не знам кой ) е казал: " Не е приятел този, който ти бърше сълзите а този, който не те кара да плачеш."
Ако следваме тази логика, то клоуните са ни най- добрите приятели. Започнали своят живот от трупите на Комедия дел Арте, днес от клоуните се очаква единствено да носят радост.
Но различните хора се радват на различни емоции. Някои изпитват удоволствие от тъгата и когато очите им се напълнят със сълзи, душата им изпада в екстаз. Повечето от нас свързват сълзите с нещастието, но клоуните превеждат сълзите в думи, които сърцето не може да изрече. Сълзите измиват грима от лицата ни и показват, че под дебелите слоеве грим, всъщност сме хора. Зад смешните дрешки и нарисувана усмивка стои една човешка съдба. Трябва да погледнеш зад грима, право в очите, те разказват цяла история... може би твоята.

Гуидо

Годината е 1797, поредният мрачен февруарски ден. Гуидо млад и находчив човек, син на потомствени търговци, трескаво се приготвя за ежегодният карнавал, но неописуемо безпокойство блокира мускулите на младото му тяло.  Наполеон вече втора година триумфира из цяла Европа и е въпрос на време и Република Венеция да падне под военната му мощ. Гуидо ясно осъзнава, че окупацията ще сложи край не само на това вековно забавление, но и ще преобърне целият му живот. Целогодишната суетня около карнавала му носи доста добри доходи и е притеснен от възможността това да спре.  Внася платове от далечна Индия и Китай, които се разграбват за часове от Венецианските богаташи в стремежа си да създадат най-пищният и запомнящ се костюм. Десет дена преди Великденските пости, Венеция се превръща в котел от разгорещени емоции и облак от ярки цветове, никой не жали средства и не мисли за тежките дни след карнавала. За печалбата от тези безпаметни дни, Гуидо работи цяла година.  След краткият момент на несигурност и лека печал, младият венецианец разтърси енергично глава и се отправи към площад Сан Марко, където събралото се мнозинство вече беше стигнало върха на своето безумие.

P.S. За съжаление страховете на Гуидо се оказаха напълно основателни. Още същата година Венеция бе превзета от Наполеон който провъзгласи Венецианската  република като част от своята империя и сложи край на Венецианският карнавал за цели 200 години. Традицията бе възтановена едва през 1979г.

к-н Джо МакПайп (свраката)

На 11 Май 1588г. от пристанището на Лисабон потеглят 130 кораба, най-голямата флота до това време, коятo ще влезе в историческите хроники под името Великата армада. В нея са съсредоточени въжделенията на амбициозния и славолюбив испански крал Филип Втори да срази надигащата се мощ на Англия по море. Гибелта на Армадата е била предопределена поради остарялата и бойна техника, тежкоподвижни кораби и храброто участие на дузина  английски капитани, бивши  морски разбойници. Най-ярко сред тях  се откроявал капитан Джо МакПайп (свраката). Бивш съратник на к-н Джак Спароу (врабчето), Джо решил да  се посвети на служба на кралицата и да загърби престъпното си минало. Капитан МакПайп е шотландски католик приел да се сражава на страната на протестанска Англия в замяна на амнистия за престъпното му минало. Мъдрата кралица Елизабет Първа, обещала щедро възнаграждение и отмяна на издадените смъртни присъди за пиратство, срещу безценните умения на пиратите за водене на морски бой. Личността на капитан Джо МакПайп е сложна и драматична. Авантюрист по душа, той е принуден да застане на страната на закона и от човек раздаващ заповеди, да се научи да приема такива. Утеха за него било разрешението да задържи част от безценният товар на пълните Испански галеони, възможност която той с охота приел. Така капитан МакПайп успял да се сдобие с изящния костюм на Испански благородник от авантюриста дон Хуан Мартинес де Рекалде, имал нещастието да бъде на кораба "Сан Мартин", паднал под абордажните куки на храбрият вече бивш пират. Капитан Джо МакПайп има внушителна осанка. Със своите 60 см.(без да включваме шапката) той е истинско торнадо в ръкопашният бой и страшилище за враговете на кралицата.