Митко

Най-после психическото ми спокойствие  бавно се завръща.От хорска срама или не знам от какво, но моите дългопребиваващи гостенки започнаха да се разотиват една след друга.Тъкмо  подготвях крехката психика на Надето с идеята, че  скоро няма да се върне в стаята и си и ето, че тя се опразни за има- няма седмица. Останаха още две-три момиченца, но ми заявиха, че и те скоро щели да хванат пътя. Мислех си че, ще ми е жал като си тръгнат, но не-изобщо не съжалявам.....както и да е.

И за да не си помисля, че къщата ще се изпрази просто ''ей така'', на вратата светна Митко. Минал да види братовчедките си и да изчака пристигането на Борко.