Поредните палавници

Времето се затопли и е невъзможно да накарам малките ми гостенчета да се приберат, за да хапнат на обяд а следобедният сън е просто мираж. Често ги наблюдавам и се изумявам на таланта им да правят бели и после да гледат невинно и безпомощно(всеки път се хващам).Каквото и да кажа е напълно безмислено, за това ще оставя коментарите на вас.

Мая

Честно да ви кажа, готвенето не е силната ми страна (както и мисленето), но обстоятелствата често налагат да се изявявам в кухнята. Вчера реших да рискувам  и забърках за закуска палачинки. Както и предполагах, за да станат хубави палачинки е необходимо освен  гол ентусиазъм и кулинарни умения.Но тъй като второто условие липсва, мармалада от сини сливи щеше да оправи работата. И така......грижливо намазах палачинките с мармалад, завих ги на руло и старателно декорирах (поне в това ме бива) чиниите с допълнителни парченца разноцветни сирена.Явно това даде резултат, защото всички се нахвърлиха лакомо върху палачинките и за минути чиниите бяха опразнени. На върха на своя кулинарен триумф едва забелязах, че Мая още не е започнала да се храни. На въпроса ми: "Какво чакаш още?!", Мая троснато ми отговори, че е изхвърлила захарозата от менюто си и използва само кафява захар и мед. Това ме свари неподготвена и в яда си изпратих Мая за мед на ....поляната.

Това зад нея не са цветя...сняг е.

Стефка и Стойка

Обещах Ви да бъда кратка при представяне на поредните ми гостенки и смятам да удържа на думата си.И така.....Стефчето и Стойка.

Венетка

Тази хипарка се казва Венетка. Уверявам Ви, тя не е дете плод  на свободната любов а има много стабилни родители, но и те вдигнаха ръце от нея.Често съм чувала баща и философски да възкликва:"Нека си чупи главата."

Златка

С наближаването на пролетта вместо щъркели започнаха да прииждат към дома малки, пухкави гевезанки.Опита, който натрупах  през изминалите месеци  ми показа, че не трябва да придавам никакво значение на капризите на подрастващите девойки.И тъй като се зареках, че няма да повтарям грешките си до безкрай, възнамерявам да ви ги презентирам съвсем в телеграфен стил (те и без това не се задържат дълго при мен, скуката бързо ги наляга).
И така....започвам от Златка.
Ниска, тантуреста, музикално заблудена.

Милка

Този път, ще бъда кратка и няма да ви занимавам с "тъпотии" (така моят мъж определя сложните взаимоотношения между мен и малките ми гостенчета).
Това върлинестото момиче с широката усмивка се каза Милка, а това до не е малката и кавичка Венетка. Двете са неразделни а смея да твърдя и на един акъл. Сега в двора ни освен кучета,котки (отдавна съм им изтървала бройката), имаме вече и....крава. Мога само да кажа: "Честита ни  придобивка!!!"

Карамфила

Навярно отдавна съм ви отегчила с историйките за нахалните ми гостенчета.Като се замисля, доста се постарах да им угодя и доста ви досадих с тинейджърските им проблеми (повечето от тях бяха малолетни, но няма значение).Мнозина от вас, предполагам са изправени с далече по- големи предизвикателства в общуването с вече пълнолетните си деца и намират проблемчетата ми за смешни. Така е!!! Една 18 годишна кокона не върви да я натупаш.То и при по- малките тупаника не върши работа, но като си помисля, че все още това е практически възможно и се успокоявам.
Вижте например Карамфила .Цял ден се сменяше тоалетите си и излизаше да се "понапече"  на открито.Опитах се да и обясня, че Февруарското слънце не е подходящо за слънчеви бани и може да се простуди, но тя се направи, че не ме чува. Познайте кой кашля цяла вечер?!

Явно доста се стоплила и е решила да си направи тен.