Гошко

Появата на Гошко значително разбуни духовете у дома. Още не прекрачил прага на входната врата и младите дами категорично заявиха, че не го желаят в стаята си. За щастие живея в просторна селска къща, но не чак толкова просторна та да осигуря самостоятелна стая за всеки.След като изслушах претенциите на момичетата и ги счетох за неоснователни категорично им заявих: "Гошко ще спи във вашата стая и точка по въпроса". Надявах се, че след тази разправия голяма част от момичетата ще си хванат пътя но само Гошко почувства неудобство и след кратка разходка из околността заяви, че се появил ''неотложен ангажимент'' и спешно трябва да се връща. Нахалството победи за пореден път.

Зорка

 "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Дълго време се самоласкаех, че това прозрение е дело на ''гениалният"  ми мозък, но скоро разбрах, че грубо съм  присвоила заглавие на роман от Богомил Райнов. Може би тази мисъл съм я вменила, като моя поради факта, че лошото време допринесе значително за доброто ми настроение. За известно време Октомврийският студ сложи край на "любезните посещения" и ми даде възможност да възстановя до известна степен съсипаната си нервна система. Всички очаквахме вледеняващ Ноември и с това окончателно да закрием сезона за гости а то....25 градуса.
Първа пристигна Зорка, но като гледам прогнозата за времето, няма да е последна.

Роси

Силно се надявах, че лошото време ще разколебае желаещите да ми дойдат на гости, но- не. Емо Чолаков обещал хубави есени дни и малката Роси само това чакала да чуе.

Тъкмо обеснявах на мъжлето си, че Рачето навярно, ще е последният ни посетител и самодоволно потривах ръце, когато на вратата цъфна Росито и ми изтри самодоволната усмивка от лицето.

....вижте я къде си е хвърлила пантофите. После ще ми реве, че няма подходящи обувки за разходка и, ще се запука да и правя нови.

Рачето

От една седмица времето е изключително неприятно и подтискащо. Непрестанните превалявания и студеният морски бриз благодарение на, който  преживяхме летните жеги, сега ни принуждава да се закотвим у дома. За хората живеещи по крайбрежието, есента е най - предпочитаният сезон, който слага  край на лятната суетня и връща спокойствието на ежедневието ни. Като истински морски хора и ние с Надето имахме планове за безкрайни разходки край морето и събиране на лъскави мидички и рапанчета,но вместо това стоим у дома и търпим претенциите на малките ни гостенки.Сами разбирате,че при великите планове, които имахме и сблъсъка с реалността- логично сме силно раздразнителни. Определено Рачето дойде в доста неподходящ момент, но от тук- нататък, подходящи моменти няма.

Сигурно си спомняте за Беатриче, девойчето с магарешкият инат. От както се събра с по- големите момичета, започна и тя да ми поставя условия.Ако съм и направела тоалет подобен на Радкиният, щяла да се замисли дали да си тръгне. В момента дрехите и били демодирани и твърде неподходящи за млада дама като нея.

Даша

Не знам при вас как е, но тук си е доста хладничко, да не кажа направо студено. Обикновено това не би ме притеснило, но сега съм особено загрижена. Запасите ни от дърва са разчетени за тричленно семейство, а в момента сме.....изтървах им бройката. За капак на всичко се оказа, че малките ми гостенки освен хроничният си апетит са и доста зиморничави. Обясниха ми, че огладняват бързо, защото тялото им изгаряло много енергия за затопляне. Ако съм искала да  спестя запасите от храна, трябвало да посегна на запасите от дърва. Всичко добре, ама как не се сетиха да затоплят "премръзналите си телца", с физически труд например. Съгласна съм да остана без дърва преди Коледа, само и само да има мир у дома, но.... уви- и това не е достатъчно.  След като единодушно взеха решение, че е време да се запали печката, възникна логично и проблема "Кой ще носи дърва и пали печката?" Не е нужно да споменавам, че всички погледи бяха въпросително вперени в мен, но аз тактично се изнесох от стаята. След мен последва бурен скандал и шумно затръшване на вратата.
Младите дами решили да си направят график за потдържане на топлото и съвсем "случайно" първа трябвало да започне новопристигналата Даша. Все още неразопаковала багажа си, гладна и мокра, ролята на "дневален" дойде в повече на Баша и съвсем оправдава емоционалната и реакция.

Снежка

Цецето си замина едва вчера а днес имам нова посетителка. Може би поради смяна на сезоните и голямата температурна амплитуда или просто от натрупаната умора, но вече не ми пука за житейските неволи на  новопристигналите. Отдавна спрях да се интересувам от семейните им историй, проблемите в общуването с родителите им, краткото им детство, бурното им съзряване, нещастната им любов, алергийте, астралната им карма, хороскопите, любимите им автори (разбирай Пауло Куельо- дори не знаем как се пише), модните им предпочитания, безумните им диети, хроничният им запек и т.н. и т.н.

Когато видях Снежка на входната врата просто проявих елементарна любезност и с едва доловим, плах гласец успях да промълвя "Ами, добре си ни дошла!"

И Цецето хвана пътя.

Сигурно си спомняте Цецето, момиченцето дето се криеше, за да пуши цигари. Обещах и да не споменавам това на загрижената и баба, но в замяна ще искам да е неотлъчно до мен в кухнята. Определено не и хареса ролята на Пепеляшка и преди 3 дена ми заяви, че иска да си ходи. Единствената причина да не го направи по- рано била неподходящият тоалет с, който пристигнала а не подигравателният прякор "Изаура", лепнат и от милите братовчедките. Тънката рокличка на презрамки била подходяща само за летните жеги но не и за хладната есен. Цецето ми спомена, че много и харесва тоалета на Грациела и ако реша да и направя "подарък" ,нека бъде нещо подобно. Готова съм на всякакви "подаръци" само броят на гостенките (те никога не са се чувствали като гостенки, но това е тема за друг разговор) ми да намалява.
Преди да си тръгне Цецето любезно позира с новият си тоалет.