вторник, 19 април 2011 г.

Гошко и Генчо

Като съм почнала да се жалвам от съвременната младеж, поне да продължа с Гошко и Генчо.Само Надя беше в състояние да издържи на лудориите им без да се измори.

Фифа и Фанчето

Мислех, че само тинейджърите са със труден характер, но се оказа,че и малолетните не са стока.Докато Фифа ми обясняваше, че дори и майка и не смее да и прави забележки, малкото Фанче повтаряше, като шарено папагалче и подскачаше от крак на крак в стремежа си да ме ядоса още повече. Почти успя, но за щастие имаме обширни поляни и кратката 10 километровата разходчица възстанови душевната ми хармония.

неделя, 10 април 2011 г.

Поредните палавници

Времето се затопли и е невъзможно да накарам малките ми гостенчета да се приберат, за да хапнат на обяд а следобедният сън е просто мираж. Често ги наблюдавам и се изумявам на таланта им да правят бели и после да гледат невинно и безпомощно(всеки път се хващам).Каквото и да кажа е напълно безмислено, за това ще оставя коментарите на вас.

петък, 1 април 2011 г.

Мая

Честно да ви кажа, готвенето не е силната ми страна (както и мисленето), но обстоятелствата често налагат да се изявявам в кухнята. Вчера реших да рискувам  и забърках за закуска палачинки. Както и предполагах, за да станат хубави палачинки е необходимо освен  гол ентусиазъм и кулинарни умения.Но тъй като второто условие липсва, мармалада от сини сливи щеше да оправи работата. И така......грижливо намазах палачинките с мармалад, завих ги на руло и старателно декорирах (поне в това ме бива) чиниите с допълнителни парченца разноцветни сирена.Явно това даде резултат, защото всички се нахвърлиха лакомо върху палачинките и за минути чиниите бяха опразнени. На върха на своя кулинарен триумф едва забелязах, че Мая още не е започнала да се храни. На въпроса ми: "Какво чакаш още?!", Мая троснато ми отговори, че е изхвърлила захарозата от менюто си и използва само кафява захар и мед. Това ме свари неподготвена и в яда си изпратих Мая за мед на ....поляната.
Това зад нея не са цветя...сняг е.

неделя, 27 март 2011 г.

Стефка и Стойка

Обещах Ви да бъда кратка при представяне на поредните ми гостенки и смятам да удържа на думата си.И така.....Стефчето и Стойка.

събота, 19 март 2011 г.

Венетка

Тази хипарка се казва Венетка. Уверявам Ви, тя не е дете плод  на свободната любов а има много стабилни родители, но и те вдигнаха ръце от нея.Често съм чувала баща и философски да възкликва:"Нека си чупи главата."

Златка

С наближаването на пролетта вместо щъркели започнаха да прииждат към дома малки, пухкави гевезанки.Опита, който натрупах  през изминалите месеци  ми показа, че не трябва да придавам никакво значение на капризите на подрастващите девойки.И тъй като се зареках, че няма да повтарям грешките си до безкрай, възнамерявам да ви ги презентирам съвсем в телеграфен стил (те и без това не се задържат дълго при мен, скуката бързо ги наляга).
И така....започвам от Златка.
Ниска, тантуреста, музикално заблудена.