Каролина

Сигурно сте чували приказката за принца и омагьосаната принцеса -жаба.
Накратко: принца раснал, пораснал - станал момък за чудо и приказ, но... бил винаги тъжен и умислен.Идвали лекари от много страни и народи, всякак се мъчели да го излекуват, но никой не успявал. Накрай дошъл един мъдрец с дълга бяла брада, прегледал принца, погладил брадата си и изрекал дълбокомислено:"Принца страда от несбъдната Мечта - той мечтае за Любовта! Но неговата Любов е омагьосана - зъл вълшебник я е превърнал в грозна жаба и само целувката на принц може да развали магията. Нека Принцът иде в блатата, да намери Жабата, да я целуне и магията ще се развали - тя ще се превърне в приказно красива принцеса. Тази принцеса е неговата Любов!"
Оказа се , че това е любимата приказка и на  Каролина.Толкова се е вживяла в ролята на омагьосана принцеса, че наистина е заприличала на Жаба. Дано усилията и дадат резултат.

Поредната дебеланка

За съжаление голяма част от подрастващите вече са станали жертва на ''културата на хамбургерите''. Аз съвсем не съм суетна, но страдам за всяко качено килце за разлика от младите ми приятелки. Повдигам въпроса за наднорменото тегло може би от нескрита завист, но няма как да не им завидя на самочувствието с което си разхождат пухкавите телца.
Погледнете и Петя, истинска Екатерина Велика.Ако знаете какви амбиции има за модният подиум, но нямам време да ви разказвам, може би друг път.

Маша

Може да се казва Маша, но определено не яде каша. Младата дама е почитател единствено и само на свинското месо, което си личи и от леееееко заобленият и вид и пухкави бузки.Толкова се е вманиачила по прасетата, че им е посветила цяла модна линия.
Преди малко слезе да си приготвя закуска, но не доумявам защо е включила електрическата скара. Пържените яйца се приготвят на котлон....освен ако не е решила да си приготвя....леле, ще я спукам от бой, докопала е вечерята ни. Е, явно тази вечер ние, ще сме на пържени яйца.

Веселата компания

Празниците минаха, еуфорията отшумя и всичко си тръгна по старо му. Е, не съвсем защото Надето започна активно да ми помага в изработването на кукли а с това доста се усложни технологичният процес. Работа, която преди я свършвах за 2-3 дена вече отнема една седмица , но качеството е за сметка на количеството. Нещо подобно беше казала и лисицата, като не успяла да достигне гроздето.
 Тази симпатична компания ме посети за кратко точно ден преди настъпването на Новата година и изчезна със скоростта с която се беше появила. Не им се посрещала Новата година на село и бързали да се приберат в града та да се позабавляват като ''бели хора''.
Леко се засегнах , но какво да се прави...младежи?!

''Е...роди ме мамо с късмет пък.....''

Помните ли Митето? Определено, ако си беше останал у дома нямаше да се радва на такова внимание.

Митко, виждам че си си ''паднал'' на мястото така, че... УМНАТА!!!

 Преди макло ми се обади и Божко.Като го гледам, и той добре се е уредил.

 На този господин дори му забравих името,но и той не е за съжаление!!!

... знам вината е моя, но и на този малък господинчо му забравеих името.Тези бухалски шапки са им като униформи и всичките момчета ми изглеждаха еднакво.Няма значение, и той не е за съжаление.

Коледа е!!!

Сигурно мнозина от вас са чували израза ''Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се случи''. Аз си пожелах за Коледа в къщата отново да се възцари спокойствието и тишината и ето, че се случи. Всички малки гостенчета, които до скоро ми лазеха по нервите си заминаха и останахме само аз, мъжлето и малката  Надя. Очаквах да съм доволна, все пак желанието ми се сбъдна, но..... защо не съм весела?!
Намерих стара снимка на едни от последните ми гостенчета и осъзнах колко много ми липсват. Горе главата, все пак е Коледа.
                                       ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ ПРИЯТЕЛИ!!!

Маргаритка

Вече ''замириса'' на зима а в двора ни цъфна маргаритка. Улисана в домакинската работа сигурно нямаше и да я забележа но Надя ми насочи вниманието към нея като настоятелно ме задърпа към входната врата и припряно затропа с крачета. От начало си помислих, че е време за разходка и се насочих към шкафа за обувки, но пискливото детско гласче, което се разнесе из околността, бързо ме разколеба.
Причина за тази писъци се оказа малкото рошаво кутре Жорко, който по навик посреща всеки появил се на входната врата. За съжаление малката ни гостенка има нетърпимост към кучета и котки, но Жорко не знаеше за това и я ''обгради'' с цялата си любов на която е способен а той е доста любвеобилен.