Снежка

Цецето си замина едва вчера а днес имам нова посетителка. Може би поради смяна на сезоните и голямата температурна амплитуда или просто от натрупаната умора, но вече не ми пука за житейските неволи на  новопристигналите. Отдавна спрях да се интересувам от семейните им историй, проблемите в общуването с родителите им, краткото им детство, бурното им съзряване, нещастната им любов, алергийте, астралната им карма, хороскопите, любимите им автори (разбирай Пауло Куельо- дори не знаем как се пише), модните им предпочитания, безумните им диети, хроничният им запек и т.н. и т.н.

Когато видях Снежка на входната врата просто проявих елементарна любезност и с едва доловим, плах гласец успях да промълвя "Ами, добре си ни дошла!"

И Цецето хвана пътя.

Сигурно си спомняте Цецето, момиченцето дето се криеше, за да пуши цигари. Обещах и да не споменавам това на загрижената и баба, но в замяна ще искам да е неотлъчно до мен в кухнята. Определено не и хареса ролята на Пепеляшка и преди 3 дена ми заяви, че иска да си ходи. Единствената причина да не го направи по- рано била неподходящият тоалет с, който пристигнала а не подигравателният прякор "Изаура", лепнат и от милите братовчедките. Тънката рокличка на презрамки била подходяща само за летните жеги но не и за хладната есен. Цецето ми спомена, че много и харесва тоалета на Грациела и ако реша да и направя "подарък" ,нека бъде нещо подобно. Готова съм на всякакви "подаръци" само броят на гостенките (те никога не са се чувствали като гостенки, но това е тема за друг разговор) ми да намалява.
Преди да си тръгне Цецето любезно позира с новият си тоалет.

Корнелия

Сигурно ви стана банално да четете за моите проблеми в общуването с малките ми гостенки. То не беше Прюданс, Весето, Цецето, Венетка и т н. и т.н. Сега пристигна и Корнелия. Дори момичето да е имала намерение да се съобразява с реда в къщата ми (който съществуваше преди инвазията на госпожичките), то под влияние на малките разбойнички и тя се държи крайно невъзпитано и високомерно. Е, аз не съм много престаряла, но като бивше пионерче и по-късно комсомолец (много за кратко), сега ми е доста трудно да разбера безидейното и напълно безхаберно държание на подрастващите. Определено трябва да се вземат мерки, защото ни чакат мноооого, мноооого теглилки.

Венетка

Българският език е изключително богат и колоритен а на мен вече не ми стигат думите, за да опиша характера на гостенките си. Всички изглеждат толкова милички и безащитни, че ти се иска да ги галиш и гушкаш, но отворят ли си устата започват да се сипят змии и гущери. Не предполагах че съвремените малки госпожици може да са толкова нахакани и самовлюбени, без да имат ни най-малко основание за това. Типичен пример е Венетка- болно самочувствие и висока самооценка. Тя е поредната жертва на разпространеното сред младите момичета схващане, че външният вид определя мястото ти в обществото. Вярно е, че външният вид доста помага, но ако нямаш нищо в пространството между ушите- и Господ не може да ти помогне. От вчера не е спряла да се хвали, че където се появи всички започвали да и говорят на немски, защото я мислели за германка, но тя милата нищо не разбирала. На въпроса  "Wie heißt du?" (Как се казваш?)се представяла като Вивиан, защото "Венетка" много и простеело. Преди няколко дена се завърнала от Германия, ама от ЗАПАДНА Германия и сега още се климатизирала за, което ме помоли учтиво да не я ангажирам с глупости. В Западна Германия била по покана на нейна приятелка от клуба "Блондинките за един по- мирен свят", където дискутирали проблема в Мексиканският залив и земетресението в Пакистан. За съжаление на Венетка, дискусията се провеждала на немски и тя не разбрала абсолютно нищо. Все пак за нея е важно, че е блондинка и като такава, било логично да е загрижена за световният мир (по принцип).
На много глупости се наслушах за доста кратко време и капацитета ми се изчерпа. За щастие префърцунената Прюданс си замина преди седмица- две, защото двете с Венетка щяха да ми дойдат твърде много.

Тинчето

Не знам дали някой от вас продължава да следи броят на роднините ощастливили ме с присъствието си, но аз отдавна спрях. Бройката им би ме травмирала психически, затова живея с илюзията, че все още контролирам положението. Макар да не си го признавам - психическата травма вече е нанесена, но от няколко дена съм травмирана и физически.
Получих оплакване от съседите, че малките палавнички се качвали по покривите на къщите им и чупели керемидите. Честно да ви кажа в наше село хората обичат доста да преувеличават, та дори и послъгват и ми мина през ума, че това е поредното "недоразумение". Не оправдавам малките лудетини, не ме разбирайте погрешно. Аз съм свидетел на ежедневните им невинни белички и безумни хрумвания, но са малко тромавички за да се катерят по покривите.
Да ама не. Родната ми майка ми се обади, за да ми каже че Тинчето се разхожда безгрижно по покрива на съседа и. Това вече преля чашата, нямах основание да не вярвам на майка си.

Като я видях как се е разположила на ръба на покрива, направо ми причерня. И погледнете по каква стълба се е покатерила.

Уж минавам за средно интелигентна домакиня а взех, че и аз използвах същата стълба. Добре, че паднах от четвъртото стъпало и се разминах с средно- леки натъртвания в областта на седалището. Докато разтривах пострадалите части от тялото си, Тинчето поседна на един дънер и започна да ме гледа все едно ме вижда за първи път.

Ако сте забелязали, тук е без пола. По-късно разбрах, че полата е пострадала на злополучната стълба. Пострада и покрива на съседа ,но добре че не живее постоянно на село. Пострадах и аз, но този път реших да се възползвам от ситуацията и да си почина добре. Тайничко се надявах и да провокирам чувството за вина у малките хулиганки, но не можеш да търсиш нещо там където го няма.

Шарлота

Утре Надето има имен ден и по този повод решихме да си приготвим ябълков сладкиш с канела и орехи. На имен ден не се кани, но ние трябва да сме подготвени. Дори и никой да не дойде официално групичката ни е достатъчно многобройна, за да се справим със сладкиша. Спряхме се на този десерт, защото е много вкусен и лесно можем да си набавим продуктите. За щастие годината е много благосклонна към овощните дръвчета и щедро ги е отрупала с плодове.
Шарлота едва от вчера е у дома, но реших бързо да я приобщя към домакинските задължения, защото пропусна ли момента после става невъзможно ( говоря от личен опит). Като начало я ангажирах с нещо лесно и приятно- да набере ябълките за сладкиша. Първaта реакция на девойката беше да поклати отрицателно глава, но бързо размисли. Буреностният облак оформил се над главата ми и дълбоко очертаната (като гръмотевица) вертикална бръчка на "младото" ми чело, бързо я накараха да размисли.
...и така оправяйки претенциозната си фуста, Шарлота с видима неохота се отправи към овощната градина.

 Докато пристигнат ябълките за приготвих останалите продукти и включих фурната на 100градуса, за да загрява.

 Започнах да забърквам тестото очаквайки всеки момент Шарлота дa донесе ябълките.

 .....и чаках, чаках. От девет ябълкови дърета в градината все трябва да е открила поне едно.

 Открила е и още как. След като добре си е похапнала ябълки, Щарлота напълно забравила защо е в градината. Заварих я  да се люлее на люлката на Надето и си тананикаше някаква песничка на Бритни Спиърс от тинейджърският и период.
Е, аз все пак направих въпростният сладкиш, но само с орехи и канела.

Веселка

Лъчезарната усмивка на Весето разпръсна гръмотевичните облаци, които застрашително се бяха надвесили над къщата, още с идването на Курабийка. Определено имах нужда от този светъл лъч надежда, че реда и дисциплината отново, ще намерят своето присъствие в дома ми. Не е типично за характера ми да допускам "да ми се качват на главата", но този път просто му изтървах края. Макар и денонощно усмихната, Веселка е от онзи тип хора, които мило наричаме "чешит". Още с влизането в антрето тя пъргаво нареди, като гвардейци пред президенството разхвърляните в безпорядък обувчици. Без да придава значение на слисаните погледи на братовчедките си, заяви с леден и равен тон; "Утре, ще сложа номерца, за да се запази подредбата. До тогава се опитайте да им запомните местата...ако можете."
Голямата изненада я чакаше в спалното помещение - деветият кръг на ада. В средата на стаята беше издигната купчина от дрехи с големината на Вавилонската кула. Ще ви спестя подробности относно леката истерия в която изпадна Веселка, но (усмивката и за миг не слезе от лицето и) по- важен е крайният резултат. Изненадата дойде на сутринта.
Никога не бях виждала по-чиста и подредена стая в живота си. За миг си помислих, че съм в рая и току-що са ме настанили в Райският Президентски апартамент. По- късно разбрах, че Весето леко превърта на тема "чистота" и е готова на крайни мерки, за да постигне желаният резултат. Надето ми спомена, (без да иска си сложила очето на ключалката) че се стигнало и до физическа саморазправа. По принцип съм твърдо против насилието, но....всичко си има първи път.